Горещите температури в цяла Европа убиха десетки хиляди хора през последните години. Но тъй като смъртните случаи нарастват, изследователите откриват, че една група понася непропорционално тежестта на екстремните горещини – тези, които живеят в бедност, предава Гардиън.
„Това всъщност е очаквано. Горещата вълна не е същата, когато сте в обща стая с още трима души и без климатик, или когато сте във вила с достъп до басейн и климатик“, казва Хулио Диас Хименес, професор в здравния институт Карлос III в Мадрид.
Диас Хименес е сред група изследователи, които анализират как екстремните горещини са засегнали 17 района в Мадрид. Техният документ, публикуван през 2020 г., установи, че горещите вълни оказват влияние върху смъртността само в три района – там, където доходите на домакинствата са под средните.
В нов анализ екипът разгледа общности в цяла Испания.
„Видяхме същия ефект. Когато става въпрос за топлина и уязвимост, ключовият фактор е нивото на доходите“, заяви Диас Хименес.
Хората с по-ниски доходи често се затрудняват да получат достъп до качествени жилища, като много от тях живеят в пренаселени, лошо вентилирани домове, които не предлагат облекчение от жегата. Доста от тези хора се борят за достъп до адекватно здравеопазване, което увеличава вероятността да страдат от състояния, които могат да се влошат от екстремни горещини. Други работят в сектори като селското стопанство и строителството, където редовно са изложени на високи температури.
Дори когато има климатик, хората с по-ниски доходи е по-малко вероятно да могат да си позволят да го използват. По-рано тази година Save the Children предупреди, че всяко трето дете в Испания не може да се охлади у дома. В него се казва, че това може да има огромно вредно влияние върху психическото и физическото здраве на повече от 2 милиона деца.
Европа изостава
„Връзката между топлинния стрес и бедността отдавна е тема за разговори в САЩ, засилена от констатации като съвместно разследване от 2019 г. на Националното обществено радио и Университета на Мериленд, което документира колко по-вероятно е жегата да има негативен ефект върху кварталите с ниски доходи. Но в цяла Европа – континент, който се затопля с много по-бързи темпове от други части на света – разговорът започва бавно“, казва Ямина Сахеб, водещ автор на доклада на IPCC за смекчаване на изменението на климата.
Тя посочи изследване, публикувано този месец, което установи, че горещото време, предизвикано от въглеродното замърсяване, е отнело живота на близо 50 000 души в цяла Европа през миналата година.
„Трябва спешно да алармираме, че това е екстремно опасна ситуация. И трябва да направим така, че това да е последният път, в който хората ще умират заради горещините в европейските страни“, казва още Сахеб.
През последните години горещите вълни в целия континент стават по-горещи, по-дълги и по-чести, като 2023 г. се класира като най-горещата година в историята. Учените очакват скоро 2024 г. да заеме нейното място.
„Глобалното затопляне убива хора. И въпросът за мен е колко хора ще са необходими на нашите политици, застъпници и експерти, за да осъзнаят, че енергийната бедност през лятото е основен проблем“, добавя Сахеб.
Достъпът до охлаждане – право, а не потребителска стока
В продължение на години тя настоява политиците да признаят достъпа до охлаждане като право, ход, който би контрастирал с настоящия му статут на потребителска стока.
„Защото, когато сте потребител, това е свързано с доходите ви. И това е, което увеличава неравенствата“, обяснява Сахеб.
По-ниските доходи също така често означават, че хората имат по-малко влияние върху районите, които обитават.
„Това означава, че тези хора по-вероятно да живеят в доминирани от асфалт квартали с по-малко дървета и зелени площи“, казва Алби Дуарте Роча, изследовател от Техническия университет в Берлин.
Дуарте Роча наскоро беше част от екип от изследователи, които разгледаха 14 големи градски зони в Европа. Това, което откриха, беше постоянна връзка, която се поддържаше от Берлин до Будапеща, където жителите с по-ниски доходи имаха по-труден достъп до зелени площи, способни естествено да охладят топлината на града. За разлика от тях тези с по-високи доходи имаха над средния достъп до тези пространства.
Дуарте Роча също призова политиците да гледат на охлаждането като на услуга, подобна на обществения транспорт или почистването на улиците, с мерки, вариращи от засаждане на дървета до инсталиране на зелени фасади на сгради.
„Това би било малка стъпка към коригиране на екологичната несправедливост. Трябва да се запитаме защо групите от хора, които са най-малко отговорни за изменението на климата, често са тези, които са най-засегнати от неговите въздействия“, заяви той.
