Това лято Европа отново е обхваната от серия интензивни и широко разпространени горещи вълни. Само тази седмица температурни рекорди бяха регистрирани в югозападна Франция, Хърватия и Унгария, като някои региони издържат на максимални температури над 40°C.
Тъй като изменението на климата прави горещите вълни по-чести и по-интензивни, търсенето на енергия нараства, когато хората се опитват да се охлаждат. В същото време високите температури подкопават доставките на електроенергия, особено от топлоелектрически централи, които разчитат на речна вода за охлаждане, пише euronews.com.
Експертите предупреждават, че горещите вълни подлагат енергийната мрежа на континента на силен натиск. Те казват, че енергийните системи спешно трябва да се адаптират, като увеличат гъвкавостта и преминат към възобновяема енергия, за да избегнат затоплящите планетата изкопаеми горива.
Правителствата също са изправени пред предизвикателството да се справят с горещите вълни без прекъсвания на електрозахранването или увеличаване на емисиите, затоплящи планетата.
Консумацията на енергия се увеличава
“Европейските енергийни системи отново са подложени на изпитание от рекордни температури. Последните горещи вълни са „ярко напомняне“, че европейската енергийна система трябва да бъде подготвена за все по-екстремни температури.”, смята Павел Чиак, директор по политиката за Европа в енергийния мозъчен тръст Ember’s.
Чиак добавя, че анализът на мозъчния тръст на юлската гореща вълна е показал как нарастващото търсене от охлаждането е довело до летни пикове в търсенето на електроенергия. В Испания потреблението на електроенергия е скочило с около 14%. Германия и Франция отбелязаха скок в търсенето по време на пиковите часове, което постави енергийните оператори в повишена готовност.
Високите летни температури бързо се превръщат в норма и заедно с това климатичните системи стават все по-често срещана гледка. Прогнозира се, че броят на стайните климатици в ЕС ще нарасне от по-малко от 7 милиона през 1990 г. до над 100 милиона през 2030 г.
Данните показват, че Италия е най-големият потребител на климатици в ЕС. Тя е отговорна за една трета от цялата консумирана енергия в 27-те държави членки, въпреки че има едни от най-високите цени на електроенергията в Европа. На второ място е Гърция, следвана от Франция, Испания и Германия.
Натиск върху електроцентралите с повишаване на температурите
Горещите вълни не само увеличават търсенето на електроенергия, те могат също така да намалят производството на електроенергия от някои форми на енергия. Няколко европейски държави трябваше многократно да намалят производството на електроенергия или да спрат ядрените реактори поради екстремни горещини това лято.
По време на горещата вълна между 28 юни и 2 юли, 17 от 18-те атомни електроцентрали във Франция се сблъскаха с намаление на капацитета, като някои бяха напълно затворени. В около три четвърти от континенталната част на страната бяха обявени предупреждения за горещини в сряда, а температурните рекорди бяха регистрирани в югозападната част на страната.
Защо екстремните горещини са проблем за атомните електроцентрали? За охлаждане на реакторите се изпомпва вода от местни реки или морето. След това тя се изпуска обратно с по-висока температура. Но горещите вълни означават, че изпомпваната вода е вече гореща. Това влияе върху способността на централата да я използва за охлаждане и ако изпусканата вода е твърде гореща, тя може да застраши местното биоразнообразие.
Изградена за по-мек и по-предсказуем климат, самата европейска електропреносна мрежа също се бори с екстремни горещини. В началото на юли прекъсвания на електрозахранването засегнаха части от Рим, Флоренция, Бергамо и Милано, тъй като остарялата инфраструктура на Италия беше доведена до краен предел от времето.
Напрежението за балансиране на системата поради скока в търсенето на електроенергия от охладителните системи беше отчасти причина за това. Но доставчикът на енергия Enel заяви, че подземните кабели също са се разширили и прегрели. При високи температури подземните кабели се затрудняват да разсейват топлината.
Без усилия за модернизиране на мрежата и нейната устойчивост на екстремни метеорологични условия, директният стрес тест на нарастващите горещи вълни може да доведе до повече прекъсвания на електрозахранването, подобни на тези, наблюдавани в Италия.
Могат ли ВЕИ да помогнат за адаптиране на мрежите?
Докато слънчевите условия носят топлина, те могат да доведат и до повече производство на електроенергия. През юни 2025 г. бе регистрирано най-високото месечно производство на слънчева електроенергия в ЕС, възлизащо на над 40% от производството в Холандия и 35% в Гърция.
Слънчевата енергия поддържаше електрическата мрежа добре снабдена през дневните часове, като най-много електричество се генера по обяд, когато има и най-голямо потребление на климатици. Това спомогна за облекчаване на натоварването на мрежата и предотвратяване на прекъсвания на електрозахранването.
„Топлоелектрическите централи претърпяха прекъсвания, причинени от проблеми с охлаждането в ядрените съоръжения, докато силната слънчева производителност помогна за стабилизиране на натоварените мрежи. Инвестирането в гъвкави мрежи, захранвани от възобновяеми източници, ще помогне на енергийната система да бъде устойчива и да поддържа ниски разходи.“, казва Чизак.
На други места, юлските горещи вълни доведоха до срив на производството на вятърна енергия. По време на безпрецедентно високи температури, Финландия отбеляза рязък спад в производството на вятърна енергия, като производството бе сред най-слабите в историята. Страната се обърна към водноелектрическа енергия, но само това не беше достатъчно, за да покрие производствената разлика.
Вятърните турбини почти спряха да работят във Великобритания тази седмица, тъй като горещата вълна донесе спокойни условия. Вятърът представляваше само 5% от енергийния микс в сряда, като газът скочи до повече от една трета, според данни на Националния оператор на енергийната система.
Тези крайности подчертават нарастващата роля на слънчевата енергия в устойчивостта на горещи вълни, но също така показват, че възобновяемите енергийни източници сами по себе си не са панацея, освен ако не са подкрепени от съхранение на енергия и по-интелигентни мрежи.
