Шест държави-членки на ЕС все още не са представили своите задължителни планове за управление на риска от наводнения. Тези, които са го направили, все още имат работа за вършене, установи нов доклад на Комисията, цитиран от Euractiv.
Очаква се наводненията, считани за „най-често срещаното и най-скъпо струващо“ природно бедствие в Европа, да станат по-чести и интензивни поради изменението на климата. През миналата година Испания, Унгария, Австрия, Чехия, Полша и Румъния претърпяха смъртоносни наводнения. Все пак страните от ЕС не изглеждат твърде притеснени – все още.
България, Кипър, Гърция, Малта, Португалия и Словакия не са представили своите задължителни планове за управление на риска от наводнения, които трябваше да бъдат изготвени още през март 2022 г., се казва в публикувания доклад на ЕК. Много други страни приеха плановете си със закъснение, принуждавайки Комисията да започне съдебни процедури.
Съгласно Директивата на ЕС за наводненията, държавите-членки трябва да картографират районите, изложени на риск от наводнения, и да определят планове, които минимизират и управляват рисковете. Дори сред тези, които са представили планове, при повечето няма включени количествени цели, което затрудни правенето на заключения относно ефективността на управлението на риска от наводнения.
Проактивни мерки за превенция
Повечето държави все още дават приоритет на по-реактивните защитни мерки, като изграждане на диги. Вместо това Комисията иска да види повече инвестиции в проактивни мерки за превенция и готовност, като избягване на строителство в застрашени от наводнения райони и по-големи усилия за по-добро прогнозиране на наводненията.
Възстановяването на екосистемите, базираните на природата решения и системите за ранно предупреждение са други действия, които властите трябва да предприемат според Комисията.
Тези и други констатации в доклада ще бъдат включени в предстоящата стратегия за устойчивост на водите, която се очаква до средата на 2025 г.
