“Ние сме свидетели на един изключителен момент, в който повечето държави в света преминават през различни процеси. Политиците и политиките на отделните държави са подложени на изпитания. Голям въпрос е Украйна, Газа, а след 27 години в Сената, 4 години като държавен секретар и 3 години работа по климата – знам, че ние сме изправени пред огромно предизвикателство – климатичните промени. Ще решим проблемите, не знам точно как, но ще ги решим”.
Това заяви държавният секретар на САЩ (2013 – 2017 г.) и специален пратеник на президента на САЩ по въпросите на климата (2021 – 2024 г.) Джон Кери по време на най-голямата и значима среща на високо ниво в ЦИЕ Green Transition 4.0, на която ESGnews.bg е ексклузивен медиен партньор.
Бившият държавен секретар на САЩ напомни, че затоплянето в Арктическите райони е факт, а преди няколко дни в Индия температурите са били над 45 градуса по Целзий. Той подчерта ангажимента на САЩ към Парижкото споразумение и посочи, че страната му е успяла да намали емисиите с 4% през миналата година, а икономиката е нараснала с 2,5%.
“С влизането си в длъжност, президентът Байдън се присъедини към Парижкото споразумение. В целия свят трябва да предприемем необходимото, за да спечелим битката. Успяхме да постигнем споразумение с Китай да включи всички газови емисии, включително и на метана и да увеличат усилията си за прехода. САЩ не искаха да са част от Парижкото споразумение в продължение на четири години, а след това ускорихме усилията си, за да променим тази политика и да помогнем на хората да се адаптират. 20% от държавите в света създават 80% от емисиите, включително и Съединените щати. Ако направим необходимото – намалим емисиите, за да останем в рамките на тeзи 1,5 градуса, ако всички обещания поети в Глазгоу, Шарм ел Шейх и Дубай се изпълнят – ще спечелим битката”, категоричен бе бившият държавен секретар на САЩ.
Според Джон Кери решението е да се върви агресивно към новите технологии и да се увеличи натиска на банките за развитие да помагат на онези проекти, които ще помагат за намаляване на емисиите.
“В състояние сме да решим проблема. Светът ще стигне до нисковъглеродна икономика до края на века. Аз съм оптимист, виждам предизвикателствата, които всички виждаме. Батериите ще преминат от литиевойонни към други материали, които ще ги направят с по-голям обем и ще можем да балансираме. Водородът върви напред, може би не така бързо, но се работи ефективно. Едно от технологичните решения – а България е водеща в това отношение, е атомната енергия. Аз съм убеден и учените са на това мнение, че без нея не можем да постигнем желаните цели и трябва да произвеждаме колкото се може по-бързо малки атомни реактори. Така можем да намалим емисиите и да увеличим производството”, смята той, като поясни, че при тях никога не е имало инциденти или разливи, свързани с атомни централи.
Относно финансирането, Джон Кери обясни, че има вълшебна формула за предоставяне на финансиране – да се използват и благотворителни организации и да се насърчава бизнесът да инвестира.
Как Европа може да стане по-конкурентоспособна?
Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Марош Шефчович е на мнение, че имаме нужда от много по-голяма ангажираност със заинтересованите страни.
“Когато отговарях за Зеления пакт, стана ядно едно нещо – имаме нужда от много по-голяма ангажираност. Имаме силна подкрепа и разбиране от тези, които ще бъдат най-много засегнати от изменението на климата. Хората разбират, че трябва да се насочим към климатична неутралност и да гарантираме, че на планетата ни ще могат да живеят поколенията след нас”, коментира той.
По думите му в Европа осъзнаваме, че континентът се затопля много по-бързо от останалата част от света и бедствията са много повече.
“Всяка година губим хора и милиарди в имущество и виждаме прекия ефект от климатичните промени. Там, където трябва да проявим повече емпатия, е как ще приложим на практика Зеления пакт и как ще постигнем неутралитет до 2050 г. Нашите цели са изключително амбициозни, но Зеленият пакт е много мащабна законодателна рамка и трябва да гарантираме съчетаването на всичко това със съответното финансиране, за да бъдат привлекателни тези мерки и бизнесът да се заеме. Защото е важно не само за хората, но и за да има печалба за бизнесите – трябват ни много повече средства, отколкото са налични. Трябват частни инвестиции. Ще се използват различни лостове, за преодоляване на тези трудности. Ядреното възраждане е една голяма тема и важен въпрос. Не можем да се справим с измененията на климата без трансфер на технологии. Аз силно поддържам създаване на т.н. пазар на чисти технологии, той ще има положителен ефект както върху американската, така и върху европейската икономика”, обясни той.
Марош Шефчович коментира и темата за изборите за Европейски парламент.
“В момента се водят разгорещени преговори. От гледна точка на проевропейския център в ЕП, той все още е мнозинство. Трябва да гарантираме обаче, че имаме работещи механизми в бъдеще и да работим към по-широк консенсус. Вече знаем, че бъдещата конкурентосподобност няма да де определя в това да напредваме в старите технологии, а да се концентрираме върху производството на батерии, електрически коли, електропреносна мрежа, изкуствен интелект. Европа осъзнава, че трябва да се насочи в тази посока, за да бъде конкурентоспособна”, смята той.
Според Шефчович ролята на бизнес лидерите е много важна и трябва да се осигури участие на конкуренцията в световен план.
“Не трябва да има незаконни субсидии и незаконни практики. Трябва да използваме неща, които досега не сме използвали много. Всяка година много пари отиват в производство извън ЕС. Ако искаме устойчивост, трябва да използваме обществените поръчки и потенциала на капиталовите пазари в Европа. 300 млн. евро трябва да бъдат инвестирани по подходящ начин и да се подпомогне индустрията и прехода към чисти технологии”, категоричен е той.
