Конкурентна кръгова икономика и увеличено снабдяване с критични суровини са част от плановете на еврокомисаря по околната среда Джесика Розвал за Споразумението за чиста промишленост. Пред Euractiv Розвал сподели как ще управлява стремежа на Брюксел към конкурентоспособност и засилващата се глобална надпревара за критични суровини.
Какво се надявате да постигнете като комисар по околната среда със Сделката за чиста промишленост?
Конкурентна кръгова икономика. Това е нещо, за което говорим от доста време, но не виждаме резултатите. Сега има импулс, върху който се надявам да надградя. Също така се надявам да стимулирам биоикономиката и да я направя още по-голям индустриален сектор, отколкото е в момента.
Наскоро споменахте необходимостта от коригиране на европейския пазар за вторични суровини. Това ще включва ли допълнително регулиране на секторите извън планирания Закон за кръговата икономика?
Мисля, че има нужда да се направи повече и дали в крайна сметка става въпрос за регулиране или поставяне на цели е малко рано да се кажа. Това е така, защото едно от нещата, които искам да направя, е наистина да постигна резултатите. Но трябва да имаме този диалог със заинтересованите страни, за да разберем наистина какво е необходимо, за да постигнем резултатите.
Какви кръгови действия очаквате на практика да се случват до края на вашия мандат?
Когато става дума за критични суровини днес, рециклирането е на много, много ниско ниво. Вече имаме въведено законодателство, но все пак знаем, че ни липсват инфраструктурата и техниките, за да извлечем стойността от материалите, от които индустрията се нуждае. Тук имаме икономически стимул, защото ако прочетем доклада на Марио Драги, ще разберем, че всъщност има пари, които да се правят от кръгов подход.
Ще продължим ли да купуваме по-евтини първични материали със същата скорост, както сега? Например пластмаси?
Не е устойчиво да продължаваме така, с пластмаси, стомана, дори всички материали. И не можем просто да сме зависими, трябва да имаме повече автономия. Трябва да сме по-добри както в използването на пластмасата, така и в увеличаването на техническия мащаб, за да можем да имаме икономическата полза от рециклирането. ЕС също проучва критични суровини (CRM) на собствената си територия.
Как ще гарантирате, че тези материали се добиват по устойчив начин?
Моят фокус все още е върху вторичната употреба на материали, които вече са в системата. Но ще имаме нужда от много повече критични суровини тъй като се стремим да станем по-екологични и да бъдем цифрови. Това важи за целия свят, не само за Европа. Така че, разбира се, ние също трябва да продължим добива. Едно от нещата, в които участвам, е изготвянето на правилата за разрешаване. В тези решения трябва да има баланс между всички различни интереси.
Що се отнася до самия процес на разрешаване, едно от опасенията е по-бързото одобрение на оценките за въздействие върху околната среда.
Да, но мисля, че трябва да сме и по-бързи. Когато става въпрос за добив, разбира се, има още неща, които трябва да се добавят към разрешителните. Но е възможно и държавите-членки също разбират, че трябва да бъдат по-бързи. Не виждам противоречие между съобразяването с високи екологични стандарти и конкурентоспособността.
Как ще избегнете социални и екологични въздействия в страни извън ЕС?
Имаме твърде сложни правила и това е нещо, което ни прави не толкова конкурентоспособни, колкото други региони. Така че това е нещо, което трябва да направим. Знаем също, че няма как да бъдем самодостатъчни. За ЕС като такъв се нуждаем от сътрудничество с други държави. В тези споразумения е наистина важно да имаме силни позиции.
Така че правилата ще бъдат записани в тези споразумения, това ли имате предвид?
Това е едно нещо, което смятам за важно, а също нещо, което смятам, че ще е от полза за високите стандарти, които имаме в рамките на ЕС по отношение на равни условия.
Ангажирани ли сте да предложите широка забрана на вечните химикали (PFAS)?
Това, с което съм се ангажирала, е да се опитам да получа забрана на PFAS в потребителските продукти. След това ще има процедура в Европейската агенция по химикалите. Какво точно ще последва след това, не знам. Но за мен това е наистина спешен въпрос.
