Домакинствата на всички континенти са пропилявали над 1 милиард хранения на ден през 2022 г., докато 783 милиона души са били засегнати от глад, а една трета от човечеството е изправено пред продоволствена несигурност. Хранителните отпадъци продължават да вредят на глобалната икономика и да стимулират изменението на климата, загубата на природа и замърсяването. Това са основните констатации от доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP).
Докладът на UNEP за индекса на хранителните отпадъци за 2024 г., създаден в съавторство с WRAP, предоставя най-точната глобална оценка за хранителните отпадъци на ниво търговия на дребно и потребители. Той предоставя насоки за страните за подобряване на събирането на данни и предлага най-добри практики за преминаване от измерване към намаляване на хранителните отпадъци.
През 2022 г. са генерирани 1,05 милиарда тона хранителни отпадъци
Това възлиза на 132 килограма на глава от населението и почти една пета от цялата храна, достъпна за потребителите. От общото количество изхабена храна през 2022 г., 60 процента са били на ниво домакинство, като хранителните услуги са отговорни за 28 процента, а търговията на дребно – 12 процента.
Хранителните отпадъци са глобална трагедия. Милиони ще останат гладни днес, тъй като храната се пилее по целия свят“, казва Ингер Андерсен, изпълнителен директор на UNEP. „Това не само е основен проблем за развитието, но и въздействието на такива ненужни отпадъци причинява значителни разходи за климата и природата. Добрата новина е, че знаем, че ако държавите дадат приоритет на този проблем, те могат значително да обърнат загубата и разхищаването на храна, да намалят въздействието върху климата и икономическите загуби и да ускорят напредъка по глобалните цели.
От 2021 г. има ускоряване на инфраструктурата за данни с повече проучвания за проследяване на хранителните отпадъци. В световен мащаб броят на точките за данни на ниво домакинство почти се е удвоил. Въпреки това много страни с ниски и средни доходи продължават да нямат адекватни системи за проследяване на напредъка за постигане на цел 12.3 за устойчиво развитие за намаляване наполовина на хранителните отпадъци до 2030 г., особено в търговията на дребно и хранителните услуги.
Само четири страни от Г-20 (Австралия, Япония, Обединеното кралство, САЩ) и Европейският съюз имат прогнози за хранителните отпадъци, подходящи за проследяване на напредъка до 2030 г. Канада и Саудитска Арабия имат подходящи оценки за домакинствата, като оценката на Бразилия се очаква в края на 2024 г. В този контекст, Докладът служи като практическо ръководство за държавите за последователно измерване и докладване на хранителните отпадъци.
Хранителните отпадъци не са само проблем на „богатите страни“
Данните потвърждават, че хранителните отпадъци не са само проблем на „богатите страни“, като нивата на хранителни отпадъци в домакинствата се различават в наблюдаваните средни нива за страните с висок доход, над среден и по-нисък среден доход само със 7 кг на глава от населението. В същото време по-горещите страни изглежда генерират повече хранителни отпадъци на глава от населението в домакинствата, потенциално поради по-високата консумация на пресни храни със значителни неядливи части и липсата на стабилни хладилни вериги.
Според последните данни, загубата на храна и отпадъците генерират 8-10 процента от годишните глобални емисии на парникови газове (ПГ) – почти 5 пъти повече от авиационния сектор – и значителна загуба на биологично разнообразие, като заемат еквивалента на почти една трета от световната земеделска земя. Щетите от загубата и разхищаването на храна върху световната икономика се оценяват на приблизително 1 трилион щатски долара.
Очаква се градските райони да се възползват повече от усилията за засилване на намаляването на хранителните отпадъци и кръговрата. Селските райони обикновено губят по-малко храна, с по-голямо отклоняване на хранителни остатъци към домашни любимци, добитък и домашно компостиране.
Спешността на справянето с хранителните отпадъци
Към 2022 г. само 21 държави са включили загубата на храна и/или намаляването на отпадъците в своите национални планове за климата (NDC). Процесът на преразглеждането им за 2025 г. предоставя ключова възможност за повишаване на климатичните амбиции чрез интегриране на загубата на храна и отпадъците. Докладът за индекса на хранителните отпадъци подчертава спешността на справянето с хранителните отпадъци както на индивидуално, така и на системно ниво.
Необходими са стабилни базови линии и редовно измерване, за да могат държавите да показват промените във времето. Благодарение на прилагането на политики и партньорства, страни като Япония и Обединеното кралство показват, че промяната в мащаб е възможна, с намаления съответно от 31 процента и 18 процента.
С огромните разходи за околната среда, обществото и глобалните икономики се нуждаят от по-координирани действия между континентите и веригите за доставки по отношение на хранителните отпадъци. Подкрепяме UNEP в призива към повече държави от Г-20 да измерват хранителните отпадъци и да работят за постигане на SDG12.3“, казва Хариет Ламб, главен изпълнителен директор на WRAP. „Това е от решаващо значение, за да се гарантира, че храната храни хората, а не сметищата. Публично-частните партньорства са един ключов инструмент за постигане на резултати днес, но изискват подкрепа: независимо дали са филантропични, бизнес или правителствени, участниците трябва да се обединят зад програми, насочени към огромното въздействие на разхищаването на храна върху продоволствената сигурност, нашия климат и нашите портфейли”.
UNEP продължава да проследява напредъка на ниво държава за намаляване наполовина на хранителните отпадъци до 2030 г., с нарастващ фокус върху решения извън измерването
