Войната срещу Иран разкри „ужасяващите разходи“ за зависимостта от изкопаеми горива, а климатични групи отново призоваха за бърз преход към чиста енергия, предава Евронюз. Глобалните цени на петрола скочиха рязко на 1 март, след като Иран отвърна с удари в Близкия изток след атаката на САЩ и Израел.
Суровият петрол Brent, който се използва като световен бенчмарк за цените на петрола, се повиши с 10% до над 82 долара за барел. Скокът на цената последва атаката срещу най-малко три кораба близо до Ормузкия проток – 38-километров проход, през който се транспортират около една пета от световните доставки на петрол. Това е около 20 милиона барела всеки ден.
Как петролната индустрия реагира на конфликта?
Организацията на страните износителки на петрол (OPEC+) се съгласи да увеличи производството на петрол следващия месец с 206 000 барела на ден в отговор на конфликта и на нарушения поток на петрол в региона.
Доставките на петрол, газ и други видове петрол бяха спрени този уикенд, след като Иран предупреди, че Ормузкият проток е затворен за корабоплаване, като стотици кораби бяха принудени да пуснат котва. Докато ситуацията в Персийския залив не се нормализира, страните ще се затрудняват да изнасят петрол на пазара.
Анализатори от Wood Mackenzie, която консултира енергийната индустрия, предупреждават, че невъзможността за бързо възстановяване на потоците през Ормузкия проток може да доведе до ново покачване на цените до „доста над“ 100 долара за барел.
Производителите от Близкия изток може да се стремят да увеличат износа си чрез тръбопровода Изток-Запад до Червено море, докато допълнителни обеми биха могли да бъдат доставени в Средиземно море от Ирак.
„По-високите цени ще стимулират производителите нагоре по течението на други места да увеличат максимално производството, като се откажат от поддръжката, насочат активите си към по-голяма активност и ускорят дейността си“, прогнозират от Wood Mackenzie.
Кои страни са в OPEC+?
OPEC е основана през 1960 г. от Иран, Кувейт, Саудитска Арабия и Венецуела, за да координира петролните политики и да гарантира ценова стабилност. В момента организацията включва 12 държави.
През 2016 г. OPEC сформира коалицията OPEC+ с 10 от водещите световни износители на петрол извън OPEC – включително Русия и Саудитска Арабия – и сега представлява над 40% от световното производство на петрол.
В миналото е било обичайно OPEC+ да увеличава добива на петрол, за да смекчи смущенията по време на конфликти.
Призиви за преход към зелена енергия
Мадс Кристенсен от Greenpeace International казва, че ходът на OPEC+ ясно показва едно нещо – докато светът ни работи на петрол и газ, нашият мир, сигурност и благосъстояние винаги ще бъдат подвластни на геополитиката“.
Той твърди още, че макар увеличаването на добива да може временно да облекчи ценовия натиск, то не успява да се справи със „структурната уязвимост“, причинена от зависимостта на света от изкопаеми горива.
„Политическите лидери във всички страни трябва да се събудят и да си възвърнат моралния компас. Това означава търсене на мирни, дипломатически решения и осигуряване на достъп до достъпна, устойчива енергия, за да се замени нестабилността на световния ред, основан на изкопаеми горива“, посочва Кристенсен.
350.org, екологична организация на местно ниво, също призова правителствата да ускорят прехода от изкопаеми горива към възобновяема енергия.
„Новата война срещу Иран и затварянето на Ормузкия проток разкриха ужасяващите разходи за един свят, обвързан с изкопаеми горива. Когато глобалната енергийна сигурност може да бъде преобърната от една единствена точка на остра криза, това показва колко нестабилна и рискована е нашата зависимост от петрол и газ“, казва управляващият директор на организацията Олива Лангхоф.
Според нея възобновяемата енергия ще помогне на страните да получат „местна“ енергия, която остава сигурна и достъпна, независимо от геополитическите сътресения.
„За пореден път семействата ще платят цената чрез инфлацията, предизвикана от изкопаеми горива. Всичко това се дължи на система, обвързана с нестабилна, водена от конфликти индустрия“, добавя Лангхоф.
