Ключови законодатели на ЕС поискаха от Европейската комисия да представи пакет за насърчаване на благоприятната за климата трансформация на индустриалния сектор в Европа, като същевременно изразиха загриженост относно социалната стабилност, след като мерките за климата започнат „да хапят“, предава Euractiv.
Законодателите от комисията по околна среда на Европейския парламент проведоха среща с представител на Европейската комисия относно напредъка на ЕС в постигането на целите в областта на климата. Оценката му беше повече от ясна.
Ако проектираме тенденцията, която наблюдаваме през последните 30 години, няма да постигнем целта за 2030 г.“, заяви Лука де Карли, ръководител на отдела за климата на Европейската комисия.
След приемането на своя пакет от закони за климата „Подготвени за цел 55“, ЕС прие необходимото законодателство за намаляване на емисиите с поне 55% спрямо нивата от 1990 г. преди края на десетилетието.
Но това само по себе си не е достатъчно. Целта е зададена, но трябва да я изпълним напълно“, обясни Де Карли.
Одобрените мерки включват по-високи цели за възобновяеми източници на енергия и енергийна ефективност, но те до този момент не са одобрени от всичките 27 страни-членки на блока, които все още са заети с прилагането на новите правила на ЕС. Декемврийска оценка на проектите на национални енергийни климатични планове (NECPs) показва намаляване на емисиите на ЕС с 51%, докато целта на блока е 55%.
Това са ужасни резултати“, каза Майкъл Блос, зелен депутат от Германия, който призова за създаването на специална работна група за ускоряване на прилагането на правилата.
Служителят на Комисията веднага му напомни, че Зелените дори не са гласували в подкрепа на закона на ЕС за климата от 2021 г.
Държавите от ЕС трябва да представят своите финализирани планове за климата през юни, като се съобразят с обратната връзка от Комисията, дадена през декември.
Държавите-членки трябва да разгледат тези препоръки в ревизираните планове през юни. Освен това има процес съгласно закона за климата, при който те трябва да ни информират какво възнамеряват да направят“, обясни Де Карли.
Нова „Сделка за декарбонизация на индустрията“
За да постигне целите на ЕС за климата, Комисията предложи въвеждането на „сделка за декарбонизация на промишлеността“ в своя проект на стратегия за климата до 2040 г., която трябва да бъде официално представена следващата седмица.
Това, от което се нуждаем, е декарбонизацията на индустрията, а не деиндустриализация на Европа“, предупреди Петер Лизе, германски евродепутат, който е говорител по околната среда на най-голямата политическа фракция в парламента, дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП).
Големият въпрос е как нашата индустрия ще постигне тези цели през 2040 г.“, отбеляза нидерландският депутат от Зелените Бас Айкхаут, който посочи настоящата липса на индустриална политика в ЕС.
Да, ЕС приема законодателство, за да гарантира доставките на критични суровини и местно производство в ключови индустрии, ориентирани към бъдещето, но те не са достатъчни. Само да кажем, че имаме квоти по ETS и „всичко ще се оправи“ не е правилното послание“, подчерта Айкхоут.
Според либералните евродепутати от центристката група Renew Europe всеобхватният подход на ETS, който засяга еднакво всички производствени сектори, може да стане проблематичен в бъдеще.
Трябва да разберем, че в различните държави-членки може да има различни структури и следователно различни подходи към начина, по който трябва да се постигнат целите за климата“, обясни Нилс Торвалдс, финландски депутат, който е говорител на Renew по въпросите на околната среда.
Обратна реакция
Торвалдс също посочи риска от негативна реакция на избирателите срещу зелените мерки:
Имаме някои проблеми с обществената подкрепа. Освен протестите на фермерите във Франция и Германия, ЕС има сериозни проблеми в други сектори и държави-членки.“
Делара Буркхард, германски депутат социалист, по подобен начин изрази загриженост относно „социалните неравенства“, добавяйки, че Европа върви към “изостряне на социалното напрежение с въвеждането на политики за ценообразуване на въглеродните емисии за отопление и транспорт.“
Последната реформа на въглеродния пазар на ЕС въведе въглеродна цена от 50 евро на тон за горива за отопление и транспорт от 2027 г., ход, който се очаква да повиши разходите за живот на много европейци.
До 2030 г. се очаква цените да се повишат с поне 10 евроцента на литър за бензина и 12 евроцента за дизела, докато горивото за отопление се очаква да се повиши с около 10%, според оценките. Междувременно цените на газа се очаква да се повишат с 1,25 евроцента за киловатчас.
Научете повече за форума ESG & FRIENDS на: https://events.economic.bg/
