Деградацията на земята се разширява в световен мащаб с темп от 1 милион квадратни километра всяка година, отслабвайки усилията за стабилизиране на климата, защита на природата и осигуряване на устойчиви доставки на храна, подчертава ново проучване на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата (PIK), цитирано от Гардиън.
Деградиралата зона вече е 15 милиона квадратни километра, площ, по-голяма от Антарктида, се казва още в научния доклад. Според авторите му е нужна спешна корекция на курса, за да се „избегне злоупотребата със земята, която безвъзвратно компрометира капацитета на планетата да поддържа благосъстоянието на хората и околната среда“.
Документът има за цел да стимулира глобалните усилия за устойчиво управление на земята преди срещата на върха на 200 държави тази седмица в Рияд, Саудитска Арабия, съгласно Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD). Това е най-малко известната от трите международни срещи след конференциите СОР за климата и биоразнообразието. Новият доклад подчертава как всички тези проблеми са взаимосвързани и допринасят за поредица от екологични и хуманитарни кризи.
„Ако не успеем да признаем основната роля на земята и да предприемем подходящи действия, последствията ще се разпространят във всеки аспект от живота и ще се разпрострат далеч в бъдещето, засилвайки предизвикателствата за идните поколения“, заяви изпълнителният секретар на UNCCD Ибрахим Тиау.
Какви проблеми се посочват в доклада
Проучването на PIK, озаглавено „Отстъпвайки назад от пропастта“, отбелязва, че доскоро сухоземните екосистеми поглъщаха почти една трета от причиненото от човека замърсяване с въглероден диоксид, въпреки че тези емисии се увеличиха наполовина. Но през последното десетилетие капацитетът на дърветата и почвата да абсорбират излишния CO₂ се е свил с 20% поради обезлесяването и изменението на климата.
Основният виновник, според доклада, са неустойчивите земеделски практики, които са отговорни за 80% от загубата на гори. Тези техники, които включват тежка употреба на химикали, пестициди и отклоняване на вода, също ерозират почвата, намаляват водните запаси и замърсяват екосистемите. В краткосрочен план това интензивно извличане може да бъде по-печелившо, но скоро води до по-ниски добиви и по-лошо хранително качество на реколтите. В нарастващ брой случаи това води до опустиняване и прах.
Докладът идентифицира няколко горещи точки на деградация в сухи региони като Южна Азия, северен Китай, високите равнини и Калифорния в САЩ и Средиземноморието. Една трета от човечеството сега живее в сухи земи, които включват три четвърти от Африка. Това има ужасни хуманитарни последици, тъй като страните с ниски доходи и социално-икономическите групи са непропорционално засегнати. Жените са изправени пред повишено работно натоварване и заплахи за здравето, докато децата са изложени на по-голям риск от недохранване и пропуски в образованието. Допълнителният натиск идва от смущенията в климата, които засилват деградацията на земята чрез продължителни суши и засилени наводнения.
Авторите подчертават, че докладът показва колко е важно да се предприеме интегриран подход към тези проблеми.
„Политиците трябва да засилят фокуса си върху земята като крайъгълен камък на глобалната устойчивост. Пренебрегването на деградацията на земята рискува да изтласка човечеството извън безопасното му работно пространство, задълбочавайки натиска върху ресурсите, бедността, миграцията и конфликтите. Политиците трябва да обърнат внимание както на екологичните, така и на социално-икономическите въздействия от използването на земята“, “, казва Клаудия Хунеке, учен в PIK, която е работила по доклада.
ООН призовава за инвестиции от $2,6 трилиона
„Възстановяването на деградиралата земя в света и задържането на нейните пустини ще изисква най-малко 2,6 трилиона долара инвестиции до края на десетилетието. По-честите и тежки суши в резултат на изменението на климата, съчетани с хранителните нужди на нарастващото население, означават, че обществата са изложени на по-голям риск от сътресения, освен ако не се предприемат действия“, заяви още Ибрахим Тиау.
Според него голямата част от тези средства ще трябва да дойде от частния сектор.
„По-голямата част от инвестициите за възстановяване на земята в света идват от публични пари. И това не е правилно. Защото по същество основният двигател на деградацията на земята в света е производството на храни, което е в ръцете на частния сектор. Към момента той осигурява само 6% от парите, необходими за възстановяване на повредена земя“, заяви още Тиау.
За да достигне финансиране от 2,6 трилиона долара (това е почти годишното икономическо производство на Франция), светът трябва да набави допълнително 278 милиарда долара, след като през 2022 г. бяха инвестирани само 66 милиарда долара, посочиха от ООН.
