Сepиятa от yeбинapи под мoтoто „Πлaнeтaтa ни e вaжнa“, opгaнизиpaни oт Есоnоmіс.bg и Кmеtа.bg, стартира с първия епизод – „Устойчиво градско развитие“. Cтpaтeгичecĸи пapтньop нa пpoeĸтa e Eвpoпeйcĸaтa инвecтициoннa бaнĸa (EИБ), а мoдepaтop нa провелото се в София Тех Парк събитие бe Бoян Toмoв, yпpaвитeл нa “Бpaнд Meдия Бългapия” – издaтeл нa двeтe мeдии.
Темите Екология, Зелени политики и Чиста градска среда са фокусът на първия сезон, като цeлтa нa пopeдицaтa e дa зaпoзнae ayдитopиятa c пpoeĸтитe и cтpaтeгиитe зa пoдoбpявaнe нa ycлoвиятa нa живoт, пo-eĸoлoгичнo пpoизвoдcтвo и ycтoйчивo yпpaвлeниe.
Екохраната за децата
Община Троян неколкократно е получавала награда за “Зелена община”, а в града има редица екоинициативи. Една от тях е екологична храна за децата. По думите на кмета Донка Михайлова с времето темата за храната е била позабравена, а българските деца са се хранели на конвейер в различните заведения, детски градини и училища.
„В търсене на добри решения, наред с преструктуриране на начина на приготвяне на храна, с вкарване на много повече наука, ние стигнахме до извода, че обществените поръчки не осигуряват най-добрата храна за децата”, заяви Михайлвова.
Кметът на Троян успява да намери решение на проблема с работещ модел на добри цени.
Този модел е свързан с обработване на собствени полета с плодове и зеленчуци по природосъобразен начин, така на децата се предоставя екологосъобразна храна”, обясни Донка Михайлова.
В града са изградили овощни градини с ябълки и сливи, устойчиви на вируси и болести, така че да дават плод без химикали. Също така и оранжерии с различни зеленчуци. Тази година започва и изглаждането на нива за картофи. Всички тези култури се отглеждат от агрономи със специално образование.
По думите на Михайлова този модел вече е проработил успешно. Децата са свикнали да ядат качествена храна. Оказва се, че по този начин общината е намалила себестойността и разходите за производство на храна. През тази година моделът ще бъде приложен и в столовото хранене за учениците.
Разделно събиране
В община Елин Пелин пък заимстват добри практики от съседните общини. В града е изградено битово-комунално предприятие, с което местната власт се стреми максимално добре да използва данъците, които получава от живущите там. В общината търсят много по-голям коефициент на полезна дейност от малкото целеви средства, които получават.
Закупили сме камион, с който вдигаме разделно отпадъците. Също така и 500 кофи с различен цвят, с които се опитахме да стимулираме нашите съграждани да събират разделно стъкло, пластмаса и хартия. Резултатът е впечатляващ”, заяви кметът на Елин Пелин доц. Ивайло Симеонов.
По думите му отпадъкът, който се генерира в община Елин Пелин, се е увеличил двойно. Според Симеонов най-важното при събирането на отпадъка е вкарването му, доколкото е възможно, в кръговата икономика, или иначе казано – всяко нещо, което ние генерираме като отпадък, да може да дойде в рециклиран вид обратно в потребителската кошница.
Добри практики в Община Троян
Разделното събиране е приоритет и за община Троян. В града са подходили към проблема от две страни. Миналата година в Троян са изградили сепарираща инсталация, която отделя отпадъка, който е събран заедно, както и компостираща инсталация, която го преработва.
Троян е планинска община, градът е зелен, а зеленият отпадък е повече, отколкото в някой средностатистически български град. Миналата година на територията на общината са били поставени значителен брой съдове за зелен отпадък и хората в града за няколко месеца са свикнали да събират разделно боклука.
„Предоставихме и компост с публичност за това как парковете и градините се наторяват чрез него, от преработения отпадък. Така хората започнаха да виждат, че техните усилия имат смисъл”, заяви Донка Михайлова.
От друга страна, заедно със сепарирането, в Троян се опитват поне част от отпадъка да бъде разделен при източника, като например с употребявани дрехи и обувки.
През зимата поставяме съдове за разделно събиране на пепелта от твърдото гориво, което хората ползват за отопление в една немалка част от домовете си. Вече събираме разделно пластмаса, метал, хартия и стъкло”, каза още тя.
Ролята на държавата
По думите на Михайлова Планът за възстановяване и устойчивост предлага една добра възможност българските общини и публичните институции да създават ВЕИ.
„Публичните институции са в остър дефицит относно компетентността по тази тема – от това кой е най-добрият начин сами да произвеждаме енергия до това какъв икономически модел следва да постигнем, така че общините да имат и сериозен финансов резултат от едно такова усилие”, категорична бе Михайлова.
Според нея редица институции са смутени от сметките си за ток и газ, затова тази тема трябва да бъде изведена на преден план от държавата и от общините, като приоритетна.
Бум на ВЕИ проекти в Елин Пелин
Кметът на Елин Пелин пък твърди, че държавата не само е регулатор, но трябва и да определя политиките.
„В последните 7 – 8 месеца през мен са минали много фирми, които искат да инвестират в изграждане на фотоволтаични паркове. Истината обаче е, че държавата трябва да каже доколко е възможно да бъдат присъединени мощности, защото в общината ни говорим за стотици мегавати, които е напълно невъзможно да се присъединят”, заяви доц. Симеонов.
По думите му внимателно трябва да се разгледат възможностите за присъединяване, така че да не се живее в илюзии. Според него от уж много добри идеи може да се получи една по-ниска реализация, което да не покрие по никакъв начин очакваните параметри.
В момента в Елин Пелин има проектирани няколко по-сериозни централи, като най-голямата е 80 mW.
„Вече има голямо струпване на такива проекти на бюрата в ЧЕЗ. За мен жалкото е, че ще се хвърли много ресурс за това да се проектира и в същото време всички тези проекти няма да намерят своята реализация. Така че държавата трябва да даде представа на всички фирми доколко, къде и как, за да няма погрешно хвърлени ресурси”, категоричен бе доц. Ивайло Симеонов.
Бизнесът се преориентира към зелена енергия
Вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов също взе участие в уебинара. По думите му вдигaнeтo нa цeнитe нa тoĸa и гaзa пpeз пocлeднитe мeceци pязĸo е пpeopиeнтиpaло ĸaĸтo бизнeca, тaĸa и пyбличния ceĸтop ĸъм ВЕИ. Taĸa зa пocлeднитe няĸoлĸo мeceцa Eнepгийният cиcтeмeн oпepaтop (ECO) е бил „зaлят“ c пpoeĸти зa изгpaждaнe глaвнo нa фoтoвoлтaични цeнтpaли.
Ceгa oбaчe e вpeмe дъpжaвaтa дa ĸaжe дoĸoлĸo e възмoжнo тoлĸoвa гoлям oбeм oт oĸoлo 16 – 17 гигaвaтчaca дa ce изгpaдят. За сравнение, АЕЦ „Белене“, за който много се говори и който няма да се построи, е планиран да генерира 2 гигаватчаса”, заяви министърът.
Сандов твърди, че инструментът REPowerEU, който в момента се разработва и скоро ще стане реалност, предвижда България да удвои ВЕИ-тата до 2025 г. и да ги утрои до 2030 г.
Според вицепремиера едно от погрешните схващания е, че ВЕИ уврежда земеделска земя, а често пъти те помагат на деградирали почви – заради монокултурно пестицидно използване – да върнат влагата си и да се възстановят.
„Темата за ВЕИ и енергийния преход е шарена – няма един източник, един бизнес, един инвеститор. Тук говорим за разнообразие, адаптирано към средата, нуждите и условията”, каза още Сандов.
Приоритет на министъра на околната среда и водите ще е създаването на карти за ВЕИ, спрямо терените, които имат по-богато биоразнообразие. Тези карти ще задават посоката и ще обясняват начина, по който да бъдат изграждани. По този начин бизнесът също ще е наясно кои проекти къде точно може да се случват.
Според доц. Ивайло Симеонов държавата трябва да обърне по-голямо внимание на геотермалната енергия и възможностите на България да изгради огромни мощности. По думите му има административна невъзможност общините да изградят на покривите фотоволтаични централи, защото не могат да продават към операторите.
Регулацията на пазара
Към момента регулацията изостава значително от пазарното развитие. Нагласите и културата за това как се случва екологията и рециклирането в пълна сила важи и за ВЕИ”, заяви Марияна Янева, директор „Политики и комуникации“ в Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия.
Според нея първото нещо, което трябва да сменим, е нагласата, че тази енергия се подпомага, за да бъде продавана на мрежовия оператор. “Сега обаче тази енергия е най-евтината.”
По думите й трябва внимателно да се планира законодателството, което ще създаде тези енергийни общности и публично-частни партньорства между общини и бизнеси. Според нея на пазара има много техническо инженерно знание, което управляващите трябва да използват, за да могат общините да се подготвят за прехода и финансовото моделиране.
“Системите за съхранение на енергия също отбелязват значителен спад в цената, спрямо 10 години назад. Цената продължава да се понижава, въпреки проблемите с веригите на доставки по време на пандемията, а и сега с войната”, допълни тя.
Добрите практики
„Ние инвестирахме в 2 инсталации, които са на покрива на нашите фирмени сгради. Вървим с малки стъпки в посока соларни паркове”, заяви Доминик Хамерс, изпълнителен директор на „Геотехмин“.
Хармес твърди, че в момента започват един по-голям проект, който ще се намира в района на Средногорието.
„При нас, като голям консуматор, имаме нужда от базова енергия, което обаче на индустриално ниво соларната енергия все още не може да предлага”, допълни той.
Изпълнителният директор на „Геотехмин“ каза, че една от най-важните им програми е “Зелено утре”, с която се подкрепя озеленяването на общинската среда.
„С всички инициативи, които правим, ние насърчаваме отговорното поведение сред хората относно небезразборно изхвърляне на дребни отпадъци и фасове от цигари”, Кирил Георгиев, мениджър „Регулаторни въпроси“ в БАТ България.
По думите му трябва да се насърчава доброволчеството, за да могат нещата в екологична насока да потръгнат.
Източник: Economic.bg
