Водещата цена на CO2 в ЕС се влияе значително от това дали индустрията смята ангажиментите на политиците за надеждни, показва ново проучване, цитирано от Euractiv.
В края на 2023 г. цената на CO2 в ЕС – обхващаща емисиите от промишлеността и енергийния сектор – се срина, което озадачи доста наблюдатели. Причина за това може и да е кризата на доверието в ангажимента на политиците към действията в областта на климата.
Преди това падане цената на CO2 в ЕС имаше продължителен ръст след 2020 г. Това пък може да се отдаде на компаниите по това време, които са приемали сериозно акредитивите на политиците в областта на климата, се казва в проучването, публикувано в списание Nature.
Тъй като политиците започнаха да се отнасят сериозно към схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS), компаниите започнаха да организират управлението на своите сертификати по по-насочен към бъдещето начин – очертавайки по-ясен път към климатична неутралност в индустрията и енергийния сектор.
Робърт Пицкер, изследовател на енергийната система, който е съавтор на проучването, го обясни, като направи аналог с кризата с еврото, когато шефът на Европейската централна банка Марио Драги прословуто се зарече да направи „каквото е необходимо“, за да спаси общата валута на ЕС.
Неговото твърдение беше счетено за достоверно от пазарните играчи и това беше достатъчно, за да стабилизира ситуацията.
През 2021 г., когато цената на CO2 в ЕС се повиши, изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия, отговарящ за Зелената сделка, Франс Тимерманс, подчерта, че „ако искаме да постигнем целите си, цената трябва да бъде много по-висока, отколкото е.”
Пазарите вероятно са оценили това като важна информация, че политиците няма да се намесят в пазара на въглеродни емисии, за да намалят цените до нивата преди 2020 г., се казва в анализа.
Вследствие на това цените на въглеродните емисии в ЕС продължиха да растат, преди да достигнат връх от 100 евро за тон CO2 през февруари 2023 г. – след което бавно се сринаха.
„Ако доверието в климатичните цели на ЕС отслабне, цените на въглеродните емисии могат да паднат“, посочва Джоана Ситарц, учен от германския Потсдамски институт за изследване на въздействието върху климата, която е автор на изследването.
„Използвайки модела LIMES-EU, изследователският екип показа, че ефектът на политическото доверие върху цената е значителен. Вземащите решения трябва да третират доверието като ключова променлива“, добавя Пицкер.
Индустрията не е напълно убедена
Йоахим Хайн, който се занимава с въпросите на ценообразуването на въглеродните емисии за германската индустриална асоциация BDI, твърди, че цените на ETS „нямат много общо с доверието в политиката“.
Вместо това той предположи, че компаниите реагират на новите закони и съпътстващата несигурност, като граничната тарифа за CO2 (CBAM), като се запасяват със сертификати за емисии, което тласка цените нагоре.
Кристиан Мюлер, който се занимава с проблемите на ETS в химическия гигант Evonik, изрази подобни съмнения:
„Да, има цел за климатична неутралност. Но как това ще бъде отразено в ETS в крайна сметка?“
