Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) навлезе от 1 януари в „постоянен период“. Моментът се определя за ключов, тъй като вносителите вече ще трябва да купуват сертификати, за да покрият вносните емисии. Стойността на тези сертификати ще бъде обвързана със средната седмична цена на квотите за емисии в EU ETS, предава Евронюз.
Вносът на стомана, алуминий, цимент и други тежки стоки в Европейския съюз ще започне да покрива емисиите на CO2, които произвеждат. По този начин блокът се стреми да защити производителите от ЕС, които са изправени пред по-строги задължения в сравнение с чуждестранните си конкуренти.
Въпреки че мярката е предназначена да осигури лоялна конкуренция за европейските индустрии, CBAM може да създаде търговски търкания и да доведе до спорове с държави извън ЕС, като допълнително изостри търговските вражди, доминиращи на международната сцена след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заложи на агресивна глобална тарифна политика през втория си мандат в Белия дом.
Съединените щати оказаха натиск върху блока да оттегли CBAM по време на официалното посещение на министъра на енергетиката на САЩ Крис Райт в Брюксел през октомври. Тогава той заяви, че законът ще създаде огромни търговски бариери между трансатлантическите партньори. По-рано тази година САЩ утроиха тарифите за стоки от ЕС и повишиха тарифите за стомана и алуминий до 50%.
Китай, Индия, Русия и Южна Африка също изразиха несъгласие с механизма, заявявайки, че той представлява протекционизъм, като някои страни повдигнаха въпроси относно съвместимостта на закона на ЕС с правилата на Световната търговска организация (СТО).
Египет е първата страна, която е поискала освобождаване от CBAM от ЕС. Кайро работи върху собствен вътрешен данък върху въглеродните емисии, за да защити местната индустрия от CBAM на ЕС, като отбелязва, че черната желязна и стоманодобивна промишленост може да понесе 74% от финансовото въздействие на данъка върху въглеродните емисии.
От стандарти за отчитане до финансови такси
Тригодишна преходна фаза за таксата върху въглеродните емисии започна през 2023 г., за да се даде време на индустриите да докладват за емисиите на CO2 чрез събиране на данни и тестване на методологии.
От 2026 г. вносителите от ЕС ще трябва да купуват и предават сертификати за CBAM, съответстващи на емисиите на CO2, генерирани при техния износ, на цени, съответстващи на пазара на въглеродни емисии на ЕС, на около 70-100 евро на тон CO2.
Държавите, които вече работят на пазар на въглеродни емисии, ще могат да компенсират износа си въз основа на вътрешния си данък.
Според Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC), тежката промишленост, като стоманата и алуминият, е основен източник на CO₂ в енергийния сектор, представлявайки до 15% от общите емисии на парникови газове, свързани с енергията в ЕС.
Жан-Марк Жермен, главен изпълнителен директор на Constellium, която представлява алуминиевата индустрия, заяви, че CBAM в крайна сметка ще повиши европейските разходи за алуминий.
„CBAM, както е проектиран в момента, рискува да отслаби конкурентоспособността на европейския алуминий, без да осигури значителни намаления на емисиите“, смята Жермен.
Критиците на CBAM също твърдят, че системата е твърде обременяваща, посочвайки сложността при точното измерване на вградените въглеродни емисии.
Хайме Амоедо, изпълнителен директор и съосновател на The ESG Institute, организация, която акредитира бизнеса за устойчиви практики, заяви, че вносителите на стомана, цимент, алуминий или торове от ЕС вероятно ще видят увеличение на разходите за материали, особено когато данните за емисиите са непълни или разчитат на стойности по подразбиране.
Въпреки че износителите не са правно задължени съгласно законодателството на ЕС, последиците, пред които са изправени в резултат на това, са също толкова значителни.
„Ако износителят не може да предостави надеждна, проверима информация за емисиите, вносителят трябва да използва консервативни стойности по подразбиране, което увеличава разходите за сертификати. На практика това прави висококачествените данни търговско изискване, а не регулаторна особеност. Износителите, които не могат да отговорят на тези очаквания, рискуват да загубят напълно клиенти от ЕС“, посочи Амоедо.
Приходи от CBAM ще помогнат на европейските индустрии
Граничният данък върху въглеродните емисии на ЕС има за цел да изпрати глобален сигнал към страните извън ЕС, насърчавайки ги да приемат ценообразуване на въглеродните емисии и по-чисти методи за производство.
Блокът настоява, че новият закон ще попречи на индустриите да се преместят в страни с по-малко строги изисквания за устойчивост, феномен, известен като „изтичане на въглеродни емисии“.
Граничният данък върху въглеродните емисии обаче неизбежно ще повиши производствените разходи и европейските индустрии лобират пред Европейската комисия, за да помогнат за смекчаване на загубата.
На 17 декември изпълнителният орган на ЕС предложи временен фонд, подкрепен от приходите от CBAM, за да помогне на индустриите да се справят с фазата на внедряване.
Според Комисията се очаква до 2028 г. да бъдат набрани около 1,5 милиарда евро приходи от CBAM.
