Докато Европа е на ръба на пълномащабна търговска война със Съединените щати, 27-те комисари на ЕС ще се съберат в сряда, за да уредят един от най-трудните въпроси в Брюксел – собствените си финанси. Фермери, стартиращи компании, режисьори и лобита в отбраната – всички те имат интерес в седемгодишния паричен фонд на ЕС, който в момента е на стойност 1,2 трилиона евро. И всеки се бори със зъби и нокти, за да защити своя дял от пая от вероятните съкращения на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Реформирането на огромния бюджет на ЕС може да бъде запомнено като едно от големите постижения на фон дер Лайен. Но може да се превърне във фиаско, пише Политико.
„Бюджетът е политика, изразена в цифри“, каза Йоханес Хан, бившият бюджетен комисар на ЕС.
И последните седмици на ожесточени преговори за седемгодишния план за разходи от 2028 г. доказват, че е прав. Комисарите са подготвени срещу опитите на Фон дер Лайен да свие любимите им програми, правителствата пълнят входящата ѝ поща с гневни съобщения, а фермерите са готови да излязат на улицата, ако исканията им не бъдат изпълнени.
Часове преди председателят на ЕК да представи предложението си в сряда, много неща все още са неясни и всичко, което е решено от Комисията, може да бъде отхвърлено от националните правителства и Европейския парламент по време на сложните преговори.
Комисарите и техните висши съветници ще трябва да отговорят на ключови въпроси по време на извънредни преговори в Берлемон – колко голям ще бъде бюджетът, кои данъци ще бъдат налагани за изплащане на дълга на ЕС, ще имат ли значение регионите. Ето за какво ще спорят:
Колко пари?
През следващите години ЕС ще трябва да направи повече с приблизително същата сума пари. Голям въпрос виси над цифрите, които се пазят под секрет до последния момент. Но е публична тайна, че наличните пари няма да са достатъчни, за да стигнат за новите приоритети – от отбрана до иновации и климатични бедствия, които непрекъснато се натрупват през последните няколко години.
Във време на свити бюджети и забавяне на растежа, двете най-големи страни в ЕС – Франция и Германия – и няколко други нямат голям апетит да изпращат повече пари в Брюксел, което поставя Комисията в затруднено положение. За да освободи повече средства за отбрана и стартиращи предприятия, бюджетният отдел на блока обмисля да съкрати до 20% от бюджетите на ЕС за земеделие и региони, които съвместно съставляват две трети от настоящия му паричен фонд.
Но това няма да е лесно, тъй като лобитата на фермерите, изследователите и регионите в цяла Европа, както и техните влиятелни поддръжници в Парламента и Европейския съвет, се противопоставят на всякакви съкращения.
Ще имат ли значение регионите?
Голямата идея на Фон дер Лайен е да обедини множество програми в единен национален паричен фонд, който ще определя разходите в сектори, вариращи от селскостопански субсидии до социални жилища. Съгласно тази нова система бюджетните плащания, особено регионалните разходи, които съставляват една трета от бюджета на ЕС, ще бъдат обвързани с изпълнението на реформите.
Поддръжниците твърдят, че това ще улесни достъпа на бенефициентите на средства от ЕС и ще насърчи производителността чрез стимулиране на националните реформи. Въпреки това, по-голямата част от правителствата на ЕС са обезпокоени, че промяната ще даде възможност на централните администрации и страничните региони, които понастоящем играят голяма роля в разходването на средства от ЕС.
Съществуват продължаващи опасения, че предоставянето на парите на националните правителства – за разлика от по-бедните региони, както е в момента – би могло да подкопае целта на ЕС за намаляване на неравенствата в блока.
Кои нови данъци ще бъдат въведени?
Комисията е под силен натиск да въведе нови общоевропейски такси или трансфери от националните данъчни приходи, известни като „собствени ресурси“, за да изплати 25 до 30 милиарда евро годишно съвместен дълг, емитиран за финансиране на възстановяването на блока след COVID. Но последните години на дискусии в Брюксел потвърдиха максимата на Уинстън Чърчил, че „няма такова нещо като добър данък“.
Националните правителства се притесняват да не дават на блока твърде много власт за извличане на пари от техните граждани и като цяло се противопоставят на предоставянето на дял от вътрешните си данъчни приходи на Брюксел. В момента по-голямата част от средствата на ЕС идват от вноски на правителствата.
В петък Комисията предложи три нови данъка, насочени към нерециклирани електрически отпадъци, тютюневи изделия и големи компании в ЕС с оборот над 50 милиона евро. Това идва в допълнение към две отделни идеи от 2021 г. за налагане на граничен данък върху въглеродните емисии и за вземане на дял от приходите, генерирани от Системата за търговия с емисии.
Въпреки че идеите все още са на масата, срещу всяка от тях се противопоставят различни групи членове на ЕС. Намирането на единодушие по всеки нов данък няма да бъде лесно.
Зелени разходи
По време на последните бюджетни преговори ЕС се съгласи, че поне 30% от разходите му трябва да бъдат насочени към климатични цели. Но зелените разходи излязоха от мода с нарастването на влиянието на десните партии, а конкурентоспособността изпреварва околната среда в списъка с приоритети на ЕС.
Комисарят по климата на ЕС Тереза Рибера, испанска социалистка, се бори за увеличаване – или поне запазване – на целта от 30% за климата, за да покаже, че ЕС не се отказва от своята зелена програма. Но бюджетният комисар Пьотр Серафин настоява за действия в обратната посока поради опасения, че такъв висок праг ще затрудни разпределянето на финансирането според нуждите.
Фон дер Лайен има малко време да вземе окончателно решение относно целта за климата, както и относно всичко останало.
