Броят на хората, живеещи в условия на екстремни горещини, ще се удвои до 2050 г., ако глобалното затопляне достигне 2°C. Това се посочва в ново проучване, което показва как се очаква да се промени търсенето на енергия за климатици и отоплителни системи по целия свят, предава Гардиън.
Нито един регион няма да избегне въздействието, казват авторите. Въпреки че тропиците и южното полукълбо ще бъдат най-засегнати от нарастващите горещини, страните на север също ще се затруднят да се адаптират, тъй като тяхната застроена среда е проектирана предимно да се справи с по-хладен климат.
Новият доклад е най-подробното проучване досега за това до каква степен и колко бързо различните региони ще се сблъскат с температурни екстремуми, тъй като предизвиканото от човека глобално затопляне се покачва от 1°C над прединдустриалните нива преди 10 години, към 1,5°C през това десетилетие, до 2°C, което много учени прогнозират, че може да се случи около средата на века, освен ако правителствата не предприемат действия за бързо намаляване на емисиите от нефт, газ и въглища.
Промяна на модела
Това ще промени модела на търсенето на енергия за управление на температурата. През следващите десетилетия сметката за отопление в северното полукълбо ще намалее, докато сметката за охлаждане в южното полукълбо ще се увеличи. Отделни проучвания потвърждават, че до края на века глобалното търсене на енергия от климатизация ще надмине и след това значително ще надмине това от отопление.
За последното проучване екстремумите бяха определени с това колко дни в годината температурите се отклоняват от умерената базова стойност от 18°C. Използвайки компютърни модели, авторите след това са картографирали къде ще се случат най-големите промени и колко хора ще бъдат засегнати.
Ако прагът от 2°C бъде нарушен, новият набор от данни показва, че броят на хората, изпитващи екстремни горещини, ще се увеличи от 1,54 милиарда души (което е било 23% от световното население през 2010 г.) до 3,79 милиарда (41% от прогнозираното световно население през 2050 г.).
По-голямата част от засегнатите ще бъдат в Индия, Нигерия, Индонезия, Бангладеш, Пакистан и Филипините. Но най-значителното повишаване на опасните температури ще застраши Централноафриканската република, Нигерия, Южен Судан, Лаос и Бразилия.
За изненада на авторите, компютърните модели също така са установили, че най-голямата промяна ще настъпи в началото на траекторията на затопляне – близо до фазата от 1,5°C, където светът се намира сега. Това добавя спешност към необходимостта от адаптиране в области като здравеопазването, икономиката и енергийната система.
„Това е наистина ключово откритие, защото ни казва, че трябва да действаме много по-рано в подкрепа на мерките за адаптация и смекчаване. Превишаването на границата от 1,5°C ще има безпрецедентно въздействие върху всичко – от образованието и здравеопазването до миграцията и земеделието. Нетното нулево устойчиво развитие остава единственият установен път за обръщане на тази тенденция за все по-горещи дни. Наложително е политиците да си възвърнат инициативата за това“, каза една от авторките, Радхика Хосла, от Училището по предприемачество и околна среда „Смит“ в Оксфордския университет.
Според нея дори относително богатите северни държави ще изпитат затруднения.
„Никоя част от света няма да може да избегне екстремни горещини. Липсва подготовка във всички страни“, посочва Хосла.
