Конфликтът в Близкия изток има потенциала да повиши рязко инфлацията и да забави икономическия растеж на България при силно неблагоприятен развой на събитията. Това става ясно от оценка на Българската народна банка (БНБ) на потенциалните макроикономически ефекти върху България от военния конфликт в Близкия изток, публикувана на сайта на централната банка.
В съответствие с приложения от Европейската централна банка аналитичен подход, БНБ е изготвила базисен макроикономически сценарий за развитието на българската икономика, основан на допускания за развитието на глобалната икономическа среда и цените на суровините към 11 март 2026 година. В допълнение са изготвени и два неблагоприятни сценария, които илюстрират възможните макроикономически ефекти при различна интензивност и продължителност на шокове върху предлагането и цените на енергийните суровини.
Базисен сценарий
Според базисния сценарий средногодишната инфлация в България се очаква да се ускори до 3,7 на сто през 2026 г., след което да се забави до 3,2 на сто през 2027 г. и 2028 г. Забавянето на инфлацията през 2027 г. отразява ефекта на високата база при енергийните цени през 2026 г., докато предвиденото въвеждане на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ETS2) през 2028 г. има проинфлационно влияние.
Базисният сценарий на прогнозата предвижда реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г. да възлезе на 3%, след което да се забави слабо до 2,9% през 2027 г. и до 2,8% през 2028 г.
В този вариант допусканията предполагат, че средните тримесечни цени на петрола, природния газ и електроенергията ще достигнат връх от около 90 щатски долара за барел, 59 евро за MWh и 141 евро за MWh съответно през второто и в началото на третото тримесечие на 2026 г. и след това ще се понижат през следващите тримесечия.
Негативни сценарии
Допълнителните два алтернативни негативни сценария, а именно неблагоприятен сценарий и силно неблагоприятен сценарий, са разработени чрез симулации с макроикономическия модел за прогнозиране на БНБ и при прилагане на допусканията, използвани в макроикономическата прогноза за еврозоната, публикувана от ЕЦБ на 19 март 2026 г.
Сценариите илюстрират възможните макроикономически ефекти при реализиране на по-силен и продължителен шок върху предлагането и цените на енергийните стоки. Те не включват оценка на вероятността за реализирането им и не отчитат ефекти от потенциални мерки на паричната и фискалната политика.
Неблагоприятен сценарий
При неблагоприятен сценарий се допуска, че през второто тримесечие на 2026 г. около 40% от обичайните потоци на петрол и втечнен природен газ, преминаващи през Ормузкия проток, ще бъдат временно затруднени главно поради блокиране на транспортни маршрути. Допуска се също, че няма да има нанесени съществени щети върху енергийната инфраструктура в региона. Това води до значително, но краткотрайно повишение на цените на енергийните суровини и до умерено нарастване на несигурността на международните финансови пазари. Нарушенията в доставките на тези суровини се запазват до третото тримесечие на 2026 г., след което се наблюдава сравнително бързо възстановяване на търговските потоци.
При реализиране на неблагоприятния сценарий инфлацията се повишава през 2026 г. главно под влияние на енергийните цени, като впоследствие ценовият натиск постепенно се пренася към храните и в по-ограничена степен към базисната инфлация, пише в оценката.
За целия прогнозен период инфлацията е по-висока спрямо базисния сценарий съответно с 0,7% през 2026 г., с 1,4% през 2027 г. и с 0,6% през 2028 г. Максималният ефект се проявява през 2027 г., което отразява както оцененото пренасяне със закъснение на по-високите цени на неенергийните стоки от еврозоната към България, така и забавеното проявление на косвени ефекти върху останалите компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
Въздействието върху икономическата активност е сравнително краткотрайно, като растежът на реалния БВП е по-нисък с 0,3% през 2026 г. спрямо базисния сценарий на прогнозата, след което се наблюдава постепенно възстановяване с отслабването на шока във външното търсене. В резултат растежът на икономическата активност през 2027 г. и 2028 г. е с 0,2% по-висок спрямо базисния сценарий, най-вече поради по-ниската база от 2026 г. Нивото на реалния БВП в неблагоприятния сценарий се връща към стойностите си от базисния сценарий през 2028 г.
Силно неблагоприятен сценарий
При силно неблагоприятен сценарий се предполага по-силен и по-продължителен шок в предлагането на енергийни ресурси, включително преустановяване на около 60% от потоците през Ормузкия проток. Освен логистични затруднения, се допуска и нанасяне на преки щети върху енергийната инфраструктура на страните износителки на енергийни стоки в Близкия изток, вследствие на военните действия, което значително удължава периода на възстановяване на доставките на тези стоки.
Нормализирането на обемите започва едва през първото тримесечие на 2027 г. и протича постепенно. Съответно несигурността на международните финансови пазари е по-силно изразена и по-продължителна, което допълнително усилва негативните икономически ефекти.
При силно неблагоприятния сценарий се наблюдава по-силен и по-продължителен инфлационен натиск, посочват от БНБ. Първоначалният ценови шок при енергийните продукти е по-голям и по-траен, което води до по-силно изразено пренасяне към цените на храните и впоследствие до ускоряване на базисната инфлация през прогнозния период.
Ускоряването на базисната инфлация отразява както косвените ефекти от по-високите цени на енергийните продукти и храните, така и допълнителни вторични ефекти. В резултат общата инфлация е по-висока спрямо базисния сценарий с 1,2% през 2026 г., с 3,4% през 2027 г. и с 2,3% през 2028 г., което отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти.
Едновременно с това икономическата активност се забавя значително и за по-дълъг период, като растежът на реалния БВП е по-нисък с 0,6% през 2026 г. и с 0,3% през 2027 г. спрямо базисния сценарий на прогнозата. През 2028 г. растежът на БВП е по-висок от този в базисния сценарий, което се дължи на по-ниската база от предходните две години. Като ниво реалният БВП остава под равнището в базисния сценарий през целия прогнозен хоризонт.
Симулациите за неблагоприятните сценарии имат илюстративен характер, отбелязват от БНБ. Те не отчитат потенциални мерки на фискалната и паричната политика и имат за цел да представят основните икономически механизми, чрез които външни ценови шокове биха се пренесли към българската икономика.
