Днес живеем във вълнуващи времена са: тръгнали сте към прекрасна нова дестинация, след вас карат и приятели, децата питат на всеки завой „Стигнахме ли вече???“…. и навигацията ви отказва. В следващия момент се смрачава, падат първите капки на обещаваща буря, а липсата на интернет води до криза на задната седалка …. Накъде да поемем?
Познато ли ви звучи? Със сигурност. А с още по-голяма сигурност в такава ситуация е попадал – и ще
му се случи пак – всеки бизнес. Бизнесът отдавна разбира, че независимо от модерните за деня абревиатури, устойчивото развитие не е просто актуална тенденция, а стратегическа задължителност за дългосрочен успех.
Да работиш така, че да отговориш на нуждите днес, да имаш растеж сега, и заедно с това да не
застрашаваш възможността да го правиш и утре, и вдругиден – това е преобразяващо пътуване през
непознати терени, с непрекъснато променящи се условия и изисквания. Понякога пътят напред
изглежда неясен, видимостта и обхватът се губят между хълмовете, може и да сме сбъркали
предишния завой, а пък след следващия да има необозначени ремонтни дейности….
Трябва ни надеждна навигация, атлас, който ясно указва основните посоки, независимо колко тъмно е станало навън. Точно такава пътна карта са Целите за Устойчиво Развитие (SDG – Sustainable Development
Goals) на ООН.
Целите за устойчиво развитие на ООН
Целите за устойчиво развитие променят начина, по който мислим за пари, растеж и печалба. Те
виждат икономическото благополучие, социалното включване и опазването на околната среда като
неразривно взаимосвързани. И поставят човека в центъра на благоденствието.
Има 17 глобални цели, приети от ООН през 2015 г., с хоризонт до 2030 г. Те включват:
- Насоки за справяне с все по-сериозните социални, икономически и екологични
предизвикателства. - „Целят“ се в глобални проблеми – бедност, глад, неравенство, изменение на климата и други.
- Стремят се към баланс между трите стълба на устойчивото развитие: икономически растеж,
социално благополучие и опазване на околната среда, за да подобрят качеството на живот по
целия свят и да запазят планетата за бъдещите поколения. - За постигането им са важни са интегрираният подход и развитието на партньорства – съвместните действия мобилизират ресурси и мултиплицират положителния ефект.
Целите за устойчиво развитие понякога се наричат „Глобални цели“ или „Дневен ред 2030“.
Пъзел
Всички общи и конкретни цели и индикатори са тясно свързани помежду си. Например, бедността (SDG 1) може да доведе до глад и недохранване (SDG 2), което може да доведе до здравословни проблеми (SDG 3), които могат да попречат на децата да завършат образованието си (SDG 4) или на възрастните да си намерят работа (SDG 8).
Целите са общоприложими – концепцията „никой няма да бъде изоставен“ дава възможност по тях да се работи и в големите икономики, и в развиващите страни, от държавите, подписали Програма 2030, и от бизнеса – както от големи мултинационални корпорации, така и МСП, при прохождащи демокрации или утвърдени такива, от гражданското общество и академичните среди.
Яснота и проследимост
Всяка стратегическа цел за устойчиво развитие (goal) включва конкретни цели (targets) и показатели за проследяване на напредъка – общо 169 конкретни цели и 232 измерими индикатора. Тези цели и показатели са най-добрият пътеводител за анализ и откриване на пропуски, за планиране на политиките по устойчиво развитие, проследяване и измерване на напредъка и докладване към всички заинтересовани страни.
Устойчивостта като печеливша стратегия
Безспорно най-сериозен принос към Целите има бизнес общността. Най-вече поради иновативната си и предприемчива същност, но и защото за бизнеса има стойност, смисъл и печелба или с две думи има т.нар. business case.
- Конкурентно предимство: да се работи устойчиво – задоволяване нуждите на настоящето без да рискуваме възможностите на бъдещето – е веченеизбежно изискване за всеки бизнес. Добрата стратегия за устойчиво развитие може да осигури конкуретно предимство – търговско, финансово и регулаторно – във всички икономичекси сектори.
- Намаляване на разходите и управление на риска: въвеждането на устойчиви практики (напр. енергийно ефективни технологии, автоматизация или оптимизиране на веригата за доставки) води до намаляване на разходите и повишаване на ефективността. Компаниите, които приоритизират устойчивостта, са по-добре подготвени за справяне с рисковете. При тях се наблюдава много по-нисък процент загуба на клиенти и квалифицирани кадри.
- Положителна репутация и силен бранд: всички изследвания на поведението на клиенти и служители показват, че те са по-склонни да изберат и да останат с устойчивия бизнес. 75% от поколението Z предпочита утойчивите практики на една компания пред известната марка.
- Регулациите: Новите разпореби на ЕС за корпоративна устойчивост ще окажат силно въздействие върху всички компании в региона. Проактивното интегриране на устойчиви практики ще подготви бизнеса ви за новите изисквания и ще избегне рисковете, свързани с въвеждането на тези и последващи регулации.
- Достъп до финансиране: преходът към икономика, уважаваща нуждите на бъдещето, вече води до пренасочване на финансиранто към инвестиции, свързани с устойчивото развитие. Колкото по-устойчиво работи една компания, толкова по-големи са шансовете ѝ да привлече както публично, така и частно финансиране.
Българската мрежа на Глобалния договор на ООН
Как най-лесно и ефикасно да впрегнем Целите за устойчиво развитие на работа за нашия бизнес? Да се научим да четем пътната карта на устойчивото развитие така, че да не се изгубим в непрекъснатите ремонти, отклонения и тъмни тунели? Попитахме Сири, ChatGPT и колегите от съседния офис кое е доказалото се приложение.
Глобалният договор на ООН е най-голямата световна инициатива за корпоративна устойчивост и с повече от 23,000 членове в над 160 държави, представляващи повече от една трета от световната пазарна капитализация. Доброволната инициатива на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан обединява бизнес и неправителствени организации, академични институции, градове и агенции на ООН в глобален форум в подкрепа на устойчивия растеж и гражданското общество. 10-те принципа на Глобалния договор на ООН са насочени към прилагане на отговорни бизнес практики в сферата на правата на човека, трудовите норми, опазването на околната среда и борбата с корупцията. Глобалният Договор действа на национално ниво най-активно чрез своите Местни Мрежи – вече повече от 70.
Българската мрежа на Глобалния договор (БМГД) на ООН обединява повече от 50 компании, неправителствени организации и образователни институции и е най-активната организация в страната в сферата на устойчивото развитие, с професионална експертиза, градена повече от десетилетие. Членовете на БМГД са лидери на устойчивото развитие, които утвърждават обществено-отговорното поведение на българския бизнес и съдействат за балансиране на трите стълба на устойчивостта.
