Има голяма необходимост от мащабни структурни промени, защото българските фирми изостават съществено от европейските си конкуренти в инвестициите в зелена икономика, цифровизация и иновации.
Това е един от водещите изводи за България в най-новото инвестиционно проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) сред бизнеса в 28 държави. Данните бяха предоставени от старши икономиста на ЕИБ Атанас Колев.
Другите акценти за България в инвестиционния доклад на ЕИБ за 2023 година засягат отрицателната роля на високите цени на енергоносителите и затрудненията в международната търговия върху българските предприятия. Тук обаче степента на въздействие се оказва по-слаба спрямо общоевропейския контекст.
В доклада се акцентира и върху значението на оказаната мащабна държавна финансова подкрепа към частния сектор. Освен това благотворно влияние на бизнеса е оказала способността му да разнообрази своите търговски отношения и да инвестира в съвременни методи за управление на запасите. Подобни действия са намалили напрежението върху инвестиционните планове на българските компании и в резултат броят на инвестиращите предприятия е нараснал, но незначително и тръгвайки от ниски нива.
На фона на подобни сравнително добри оценки за страната за 2023 година, инвестиционната активност в българския корпоративен сектор остава подтисната. Инвестициите в българския частен сектор през миналата година се задържат под постигнатия връх от 2008 година, а делът на инвестиращите фирми (70 процента) е сред най-ниските в ЕС и региона на Централна и Източна Европа. На този фон резултатите за 2023 година показват, че три четвърти от българските фирми не са имали никаква иновационна дейност в предходната година. По-ниските инвестиции в производствен капитал – материален и нематериален, спрямо БВП на България, допринасят за ограничения потенциал и разминаването на желания с реалния темп на растеж на българската икономика.
България е с най-нисък дял на инвестиции в нематериални активи
Донякъде успокояващ е фактът, че най-иновативните български компании стоят конкурентно спрямо предприятията от Централна и Източна Европа. Проблемът обаче произтича от предприятията, които нямат никаква иновационна дейност. На този фон инвестиционната активност на частния сектор, съгласно данните от анкетата на ЕИБ, показва, че България е страната с най-нисък дял на инвестиции в нематериални активи – в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД), в софтуер, обучение и въвеждане на нови организационни процеси.
Старши икономистът припомни връзката на инвестициите в иновации с потенциала за растеж на една икономика и нейната конкурентоспособност. Атанас Колев определи тези вложения като ключови за страните, които са си поставили за цел ускоряване на икономическия темп и които искат да бъдат водещи в света.
“Вярно е, че България е сред държавите с най-ниски доходи в ЕС, но е сред страните със сравнително високи доходи в световен мащаб. Така трябва да гледаме и да смятаме, че българската икономика трябва да бъде иновативна, за да се развива все по-бързо. От изследователска гледна точка е ясно, че по-богатите икономики са по-иновативни. Това е нашият стремеж България да бъде в горната, а не в долната част, където се намира в момента сред групата на скромните иноватори”, заяви Колев.
От ЕК определят тази група като “възникващи иноватори”. Мястото на България там се определя от най-ниските ѝ стойности при показателите като финансиране и държавна подкрепа за НИРД на предприятията; научните публикации от частния и академичен сектор са също на много ниско ниво; привлекателността на изследователските системи в България – също, заедно с научните публикации в “Топ 10” на цитатите във всяка една дисциплина.
“Това води до заключението, че българската икономика не се счита за много иновативна от ЕК”, разясни старши икономистът на ЕИБ.
