Българските учени, участници в последната, 33-та Българска антарктическа експедиция – инж. Цветан Паров и гл. ас. д-р Йорданка Донкова от БАН за първи път в света доказаха, че вътрешността на Антарктическите ледници отговаря в противовес на степента на слънчевите изригвания. Колкото по-силно е слънчевото изригване, толкова по-ниски стават температурите във вътрешността на ледниковите пукнатини. По този начин на практика най-големият ледников щит в света – Антарктическият, пази ледовете си от разтапяне.
„Нашето откритие доказа научно предположение, формирано за пръв път през 2005 г. от датския учен Хенрих Свенсмарк. Чрез възможността да проведем дълбочинно изследване във вътрешността на трите най-близки ледника до българската база на о. Ливингстън, практически подкрепихме хипотезата с данни. Това е голяма стъпка в изследването на ледниковите термодинамични процеси в световен мащаб и реално открива цяло поле за последващи изследвания, които биха дали нови глациални, климатични и дори – космически отговори“, коментира физикът инж. Цветан Паров.
Най-продължителното изследване в света
До резултатите от изследването се стига след двугодишно събиране и обработка на данни от сензори, разположени в различни пукнатини и на различна дълбочина във вътрешността на ледниците Перуника (част от ледено поле Балкан), Джонсънс и Контел. Общата продължителност на събиране и корелиране на данни с обхвата на слънчевите изригвания надвишава 70 дни, което превръща изследването в най-продължителното в света.
За проникване във вътрешността на данните, учените използват алпийския способ за проникване във вертикални пещери. За изследването са използвани над 200 метра въжета и множество допълнителни приспособления от техниките на алпийското и пещерното спасявания.
Най-мащабната и амбициозна експедиция
Тази година над 25 научноизследователски проекта бяха реализирани по време на 33-та Българска антарктическа експедиция. Тя е най-мащабната откъм научни цели и най-амбициозната откъм обхват на научните изследвания.
В рамките на тази експедиция родните изследователи работиха по разнообразни проекти, включително такива за намаляването на негативното въздействие върху климатичните промени. Част от проектите са няколкогодишни, други се реализираха за пръв път. Сред научните разработки на българските полярници са оценка на замърсяването с микропластмаса на ледения континент и изследване на минерализацията около българската база, заради наличието на много ценни метали на Антарктика.
