Визия за бъдещето на програмите за обновяване на съществуващия сграден фонд представи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова по време на конференцията „Финансиране за енергийна ефективност: Националният план за сградно обновяване и ролята на местните власти“, организирана от Общинска мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“ и Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“.
Янкова очерта основните принципи на плана, който ще бъде разработен като дългосрочна политика с хоризонт от 25 години и ще включва интегриран подход – от енергийна ефективност до модернизация на инсталациите и използване на възобновяеми енергийни източници. Тя подчерта, че ще бъдат проведени широки консултации с финансовия сектор и всички заинтересовани страни, за да се изгради устойчив модел, който съчетава публичен ресурс с частно финансиране и гарантира достъп до програмите за енергийно бедните домакинства.
„Фондът за декарбонизация ще бъде ключовият финансов инструмент, който ще комбинира грантове, гаранции и кредити и ще мобилизира значително повече инвестиции в сградно обновяване“, заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството, като подчерта, че първият приоритет ще бъде обновяването на еднофамилните жилищни сгради, а първите програми за този сегмент се очаква да стартират още в рамките на годината.
Елементи на Националния план за сградно обновяване
Янкова изтъкна още, че визията за бъдещето на програмите за обновяване на съществуващия сграден фонд е насочена към създаване на устойчив, енергийно ефективен и достъпен за гражданите сграден фонд. Тя посочи основните елементи на тази визия, в която стои разбирането, че обновяването на сградите не е само техническа мярка, а дългосрочна политика с икономически, социални и екологични ползи.
Като първи елемент във визията Янкова посочи интегрирания и дългосрочен подход, при който обновяването на сградите ще включва не само мерките за топлоизолация, но и модернизация на инсталациите, въвеждане на енергийно ефективни системи за отопление и охлаждане, използване на възобновяеми енергийни източници и мерки за адаптация към климатичните промени.
Вторият елемент предвижда иновативни, достъпни и устойчиви финансови механизми, които ще се основават на комбиниране на различни източници за финансиране – европейски средства, национален ресурс, финансови инструменти и участие на частния сектор, като Националния фонд за декарбонизация ще работи като централен механизъм за по-голям мащаб на инвестициите.
Третият елемент на визията предвижда дигитализация, прозрачност и по-добро управление на проектите, който включва въвеждане на дигитални инструменти за кандидатстване, за мониторинг и управление, което ще позволи по-голяма прозрачност, по-бързо изпълнение и по-ефективен контрол върху резултатите. Целта е да се създаде ясна и предвидима система, която да улеснява както гражданите, така и общините и администрацията.
Засилена роля на местните власти предвижда четвъртият елемент от визията, тъй като местните власти ще имат ключова роля в бъдещите програми поради близостта им до гражданите и доброто им познаване на състоянието на сградния фонд. За целта ще се работи в партньорство между държавата и общините чрез предоставяне на повече възможности за планиране, приоритизиране на обекти и участие в управлението на програмите. Активното участие на местната власт е решаващо за успешното и равномерно обновяване на сградите в цялата страна.
Устойчивите технологии и иновациите са петият елемент от визията. Той предвижда програмите да насърчават използването на еко-материали и модерни технологии, които намаляват разходите за енергия, увеличават срока на експлоатация на сградите и намаляват негативното въздействие върху околната среда. Бъдещето на обновяването на сградния фонд е интегрирано, дигитализирано, устойчиво и ориентирано към хората.
Зам. -министър Янкова изрази увереност, че визията ще превърне Националния план за саниране в ключов инструмент за подобряване на живота на българските граждани, за модернизация на сградите и за постигане на националните и европейски цели за енергийна ефективност и климат. Според нея с ангажираността на браншовите организации и гражданите, България ще успее да постави основите на устойчиво и енергийно ефективно бъдеще за целия сграден фонд до 2050 г.
Цели и инструменти
В контекста на заложените цели в Националния план, до 2035 г. България трябва да постигне 20-22% намаление на потреблението на крайна енергия в жилищния сектор – което означава обновяване на над 79 млн. кв. м. жилищна площ. До 2033 г. трябва да бъдат обновени и най-неефективните 26% от нежилищния сграден фонд – това са сградите в енергиен клас D или по-нисък, които имат най-високо енергийно потребление и най-голям потенциал за спестявания.
Общите инвестиции в хоризонт до 2035 г. се изчисляват на над 19 млрд. евро. Тези цели ясно показват, че сградното обновяване няма как да се случи само с публични грантове, но ако се намерят правилните механизми, то може да се окаже реален инструмент както за икономически растеж, така и за значително намаляване на разходите на домакинствата и защита от постоянните енергийни кризи.
Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, подчерта, че реализирането на целите на Националния план изисква нов тип финансови инструменти и дългосрочен подход:
„Изключително важно е да се спазят сроковете за Националния декарбонизационен фонд, защото този инструмент ще даде необходимия фокус. В жилищния сектор има огромен неизползван потенциал и реален интерес от страна на гражданите да инвестират в домовете си, ако им бъдат предложени работещи решения.“
От своя страна Димитър Ганев, председател на Управителния съвет на Националния фонд за декарбонизация, обясни, че фондът ще предложи широк спектър от комбинирани финансови инструменти, включително грантове, гаранции, кредити и техническа помощ, като основният фокус ще бъде върху домакинствата, публичните сгради и бизнеса. Очаква се той да започне работа до края на годината, като целта е да се постигне трайна промяна от кампанийно към устойчиво финансиране.
