Емисиите парникови газове в Европейския съюз са намалели с 5.3% през второто тримесечие на годината и достигат 821 млн. тона въглероден диоксид (CO2) еквивалент, съобщи Eвропейската статистическа служба. В същото време, брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС остава почти без изменение (+0.05%) спрямо второто тримесечие на 2022 г.
През месеците от април до юни икономическият сектор, допринесъл с най-голям дял при генерираните емисии, е производството (23.5%), а домакинствата са отговорни за 17.9% от тях. В топ 5 на секторите са още електричеството и природният газ (15.5%), земеделие (14.3%) и транспорт и съхранение (12.8%).
В сравнение с второто тримесечие на 2022 г., емисиите отчитат спад в 6 от 9-те анализирани сектора. Най-голямо понижение има при доставките на електричество и природен газ (-22%), а ръст се отчита при транспорт и съхранение (+1.7%).
Спад на емисиите в 21 държави
През второто тримесечие на 2023 г., емисиите парникови газове намаляват в 21 държави от ЕС спрямо сравнимия период на 2022 г. Повишения се наблюдават единствено в Малта (+7.7%), Латвия (+4.5%), Ирландия (+3.6%), Литва (+3%), Кипър (+1.7%) и Хърватия (+1%).
Общо в четири от шестте изброени държави е налице ръст на БВП през периода: Малта (+3.9%), Хърватия (+2.6%), Кипър (+2.2%) и Литва (+0.7%).
България е с най-голям спад на емисиите
Най-голямо понижение на емисиите от Евростат отчитат в България (-23.7%), Естония (-23.1%) и Нидерландия (-10.3%).
От 21 държави, в които е налице спад, при 10 се наблюдава и намаление на БВП (Естония, Унгария, Люксембург, Швеция, Австрия, Чехия, Полша, Финландия, Германия и Нидерландия).
В Италия е налице спад на емисиите, но страната обяви БВП без изменение спрямо второто тримесечие на миналата година.
Други десет държави, сред които Дания, Франция, Белгия, Словения, Словакия, България, Португалия, Испания, Румъния и Гърция, са успели да понижат емисиите си и да отчетат растеж на БВП.
Четете още:
ЕС затяга правилата, за да предотврати 500 милиона тона мощни парникови газове
