Офшорната вятърна енергия играе основна роля в целите на Европа за намаляване на зависимостта от вноса на изкопаеми горива и декарбонизацията до 2050 г. Допълнителен подкрепящ фактор е войната на Русия в Украйна, която засегна тежко интересите на Европейския съюз по отношение на енергийната сигурност и целите на климата. Същият принцип е валиден и за Румъния, която ще се нуждае от развитието на 15 GW офшорни вятърни енергийни мощности в Черно море, т.е. изключителната икономическа зона (ИИЗ), за да постигне климатична неутралност до 2050 г., показва моделът на Energy Policy Group (EPG).
Това ще се превърне в най-големия източник на електроенергия в страната, което ще представлява повече от 40% от общото потребление. Разработването на офшорни вятърни паркове отнема между пет и десет години, със средна стойност за ЕС от седем години, което разкрива, че има големи възможности за Румъния да свърже първите офшорни вятърни енергийни мощности към електропреносната мрежа преди 2030 г., според EPG .
По този начин настоящият статут на Румъния като нетен вносител на електроенергия може да се промени, осигурявайки допълнителна чиста енергия, необходима за декарбонизацията на сектори, като промишленост, транспорт, отопление и охлаждане, според доклада Offshore wind – the enabler of Romania’s decarbonisation, публикуван от EPG .
Авторите му твърдят, че справянето с предизвикателствата, свързани с електропреносните мрежи, пред които са изправени Румъния и България при реализирането на потенциала на офшорната вятърна енергия, може да бъде постигнато чрез концепцията за румънско-българския енергиен остров. Двете държави могат да построят по 3 GW офшорни вятърни парка всяка, като потенциалните локации са край Шабла и Констанца.
Това би било ефективно решение за отключване на развитието на офшорна вятърна енергия на ниво икономии от мащаба, както и за разширяване на капацитета за междусистемна връзка с други страни в Черноморския басейн, като Турция, Грузия, както и Азербайджан на изток, което ще допринесе за енергийната сигурност и ценовата стабилност в региона, пише в доклада на румънския мозъчен тръст.
Според него това ще увеличи офшорния вятърен енергиен потенциал на целия черноморски басейн, а наскоро обявеният подводен кабел с постоянен ток с високо напрежение (HVDC), който ще бъде изграден от Румъния, Азербайджан, Грузия и Унгария, ще бъде важен стълб в този процес.
Средната цена на производство на енергия (LCOE) в морето, базирана на фиксирани турбини, ще бъде 71 евро/MWh в румънската зона на Черноморския басейн, според реалистичния сценарий на EPG за 2030 г. LCOE от плаващи турбини ще бъде 94 евро/MWh. За съвместен проект между Румъния и България, включително разходите за HVDC връзка на станция „Констанца Суд“, както е посочено в референтния сценарий за вятърна енергия, базирана на фиксирани турбини, ще доведе до обща цена от 79 евро/MWh за инсталиран капацитет от 3GW.
Нещо повече, реализирането на проекта за двунационален енергиен остров би довело до средна цена от 85 евро/MWh, ако приемем, че инвестицията за развитието на острова е разделена поравно между двете държави. Общите капиталови разходи (CAPEX) само на Румъния за изграждането на енергийния остров, включително 3GW офшорни вятърни паркове, се оценяват на 8.4 милиарда евро (810 милиона евро представляват частта на Румъния за енергийния остров), а годишното производство на енергия се оценява на 9.8 TWh.
В допълнение към значението на процеса на производство на зелена електроенергия, развитието на офшорни вятърни паркове генерира социално-икономически ползи чрез създаване на работни места в производството, изграждането, експлоатацията и поддръжката (O&M) на проектите, с мултиплициращ ефект върху други сектори, включително чрез концентриране на икономическите дейности, свързани с офшорна електроенергия в Пристанище Констанца.
За 1 GW инсталирана мощност офшорната вятърна енергия в Европа генерира 2.1 милиарда евро. Следователно, 3GW инсталиран капацитет на офшорна вятърна енергия в Румъния може да генерира 6.3 милиарда евро, или 2.6% от БВП през 2021 г. Освен това инвестициите в 3GW офшорна вятърна енергия биха могли да създадат общо 22 000 нови работни места за служители на пълен работен ден (20 000 във фазата на CAPEX и 1800 във фазата на експлоатация и поддръжка), от които 15 500 нови работни места могат да бъдат създадени директно на национално ниво, ако приемем, че Румъния ще привлече инвеститори в производството на компоненти за вятърни турбини, в изграждането, инсталирането и поддръжката на офшорна вятърна паркова инфраструктура, се посочва още в доклада.
Създаването на подходяща законодателна и фискална рамка е от съществено значение за развитието на офшорната вятърна енергия в настоящия контекст, белязан от ускореното разширяване на тези производствени мощности в световен мащаб. Диалогът на Европейския съюз относно целите за развитие на офшорната вятърна енергия в Черно море би улеснил процеса за двете страни членки (Румъния и България), както и за партньорите извън ЕС.
Освен това, би могло да насърчи инвестиции в енергийния остров, както и потенциални междусистемни връзки на дълги разстояния. От гледна точка на законодателната и регулаторната рамка, този доклад предлага комбинация от политики между централизиран, държавен модел и отворен процес, базиран на инвеститори, за развитието на румънската зона на Черноморския басейн, с цел капитализиране на посочените предимства и намаляване на рисковете, свързани с инвеститорите. Постоянният и последователен диалог между властите и инвеститорите е предпоставка за успешното планиране и развитие на офшорни вятърни паркове в черноморската зона на Румъния, твърдят авторите.
