Позицията ни ще се промени при категорични доказателства против или в подкрепа на регламента. Дотогава нашата позиция ще продължи да е “въздържал се”.
Това заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по отношение на позицията на България и предвидените бъдещи действия от страна на българското правителство относно приетото на първо гласуване в Европейския парламент (ЕП) предложение за регламент за растенията, получени чрез някои нови геномни техники (НГТ), както и храните и фуражите, произведени от тях, предава БТА.
Земеделският министър изказа мнение, че е прекалено рано за социологическо проучване у нас, защото хората още не правят разлика между нови геномни техники и ГМО (генетичномодифицирани организми).
Нашето общество има нужда от достоверна и коректна информация, а не от манипулативна, за да може да се ориентира правилно”, посочи Вътев.
През това време цяла Европа губи пазарни позиции заради прекалено амбициозни зелени политики. Същевременно внася соев шрот и от Латинска Америка, и от САЩ, за да се изхрани животните”, отбеляза още той.
Патенти
Министърът допълни, че големият спор в ЕС е за патентите – да не би чрез новите геномни техники някой да монополизира дадени сортове.
Затова изрично споменаваме, че държим и малките селекционни компании да могат да работят”, обясни Вътев.
Той каза още, че писменото становище на страната ни твърдо сме заявили, че сме “за” отбелязването на етикета, че продуктът съдържа растения, произведени чрез НГТ.
Голямата битка е за пазара за семена
По думите на министъра все пак нашето гласуване не е решаващо за вземането на решението на европейско ниво – тежестта на нашия глас е 1,53 процента.
Вместо ние да създаваме сортове и да продаваме, нашето земеделие е изцяло зависимо от внос. Нашето собствено семепроизводство клони към нула – от 1 до 3 процента е”, коментира Вътев, подчертавайки, че това е посоката, която трябва да мислим.
Защото тук битката не е за друго, а за пазар на семена и посадъчен материал“, каза той.
Какво решиха евродепутатите?
На 7 февруари Европейският парламент прие позицията си за преговори с държавите членки по предложението на Европейската комисия (ЕК) относно новите геномни техники (НГТ), които променят генетичния материал на даден организъм, с 307 гласа “за”, 263 гласа “против” и 41 гласа “въздържал се”. Българските евродепутати гласуваха с 11 гласа “против”, 6 – “въздържали се”, а двама не са гласували.
Понастоящем всички растения, получени чрез НГТ, се подчиняват на същите правила като генетично модифицираните организми (ГМО). Евродепутатите приемат предложението да има две различни категории и два набора от правила за растенията, получени чрез НГТ. Растенията, получени чрез НГТ, които се считат за еквивалентни на растенията, получени чрез конвенционални техники влизат в първата категория и ще бъдат освободени от изискванията на законодателството за ГМО. За останалите растения, получени чрез НГТ (“растения от категория 2, получени чрез НГТ”), ще продължават да се прилагат по-строги изисквания.
Членовете на ЕП искат да запазят задължителното етикетиране на продуктите от растения от категория 1 и 2, получени чрез НГТ.
Евродепутатите също така считат, че всички получени чрез НГТ растения следва да останат забранени в биологичното производство, тъй като тяхната съвместимост изисква допълнително разглеждане и искат Комисията да докладва как потребителите и производителите възприемат новите техники, седем години след влизането на правилата в сила.
Научете повече за форума ESG & FRIENDS на: https://events.economic.bg/
