Oт началото на годината до юни в страната са възникнали 113 горски пожара, които са засегнали площ от 8 000 дка., сочат данни на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). Риск от пожари ще има и тази година според експерти лесовъди. Заради влажната пролет и избуялата растителност, която не е почистена, а също така и заради очакваните високи температури, огнените стихии за съжаление ще продължат да опустошават горски територии, сочат прогнозите.
„Липсата на активни грижи за гората и натрупването на много суха дървесна маса е сред най-големите проблеми“, твърди инж. Петър Дишков, експерт от БКДМП.
Ситуацията с горите в момента
Според Дишков през последните 4-5 години държавата абдикира от устойчивото стопанисване на горите. Резултатите вече са на лице: 2024 г. е рекордна за последните 17 години по горски пожари с опожарени над 170 000 дка гори; над 78% от полезащитните пояси са в незадоволително или лошо състояние, а те са основната причина вместо степи да имаме Златна Добруджа.
„Наблюдаваме масово съхнене по иглолистните култури и издънковите насаждения, които общо съставляват 75% от горите ни. Основната причина за всички тези изброените факти е липса на проактивна грижа. Горскостопанските планове не се изпълняват, добивът за 2024 г. е рекордно нисък, а през настоящата 2025 допълнително намалява. Нещо повече, държавата позволи популизмът да измести устойчивото стопанисване и допусна обществото да бъде настроено до степен на непоносимост към всякакви действия в горите, дори и към напълно законните и полезни за гората сечи. Сечта се превърна в мръсна дума, а това е единственият начин да поддържаме горите си здрави и в добро състояние“, коментира инж. Дишков.
Вече е видим и ефектът върху ландшафта у нас. Наблюдава се замяна на гори с храсти, голи площи, влошаване качеството на горите, особено в региони с надморска височина под 600 метра.
Какво трябва да се направи?
Важно е държавата да състави стратегия и да предприеме мерки по активното стопанисване на горите, което да гарантира доброто им здравословно състояние. Необходимо е да се изгради инфраструктура в горите. Трябва също така да достигнем средните нива на ползване на дървесина в ЕС. Крайно време е да се направи преоценка и да се предприемат реални проактивни действия за здрави гори и развитие на силна биоикономика.
Какъв е чуждестранният опит в управлението на горското стопанство?
Петър Дишков дава пример с коментари на Томас Шулц, шеф на американската гoрска служба:
„Горите, които виждаме днес, не са същите като тези от 2001 г. Те са със свръхзапас на дървесна маса, по-застрашени от суша и болести от насекоми и горски пожари. Имаше време, когато опазването срещу стопанисването беше източник на значителен дебат. Вярвам, че това време е отминало“, смята той.
Той отбелязва, че е добре усилията да се пренасочат към безопасността, активното управление на горите, управлението на пожарите и отдиха.
„Тъй като става въпрос за организация, която работи на терен, безопасността винаги трябва да бъде на преден план в съзнанието ни. Годините на намаляващ добив на дървесина оставиха значително натрупване на дървесна маса в горите. Трябва да направим повече, за да създадем устойчиви гори чрез активно управление, включително продажба на дървесина, намаляване на дървесната маса чрез механично прореждане, както и безопасно гасене на пожари и защита на ценността на ресурсите.”, смята той.
“Дърводобивните фирми, а също и тези, които реализират транспорта на дървесината, са от изключително значение. Без тях възможността да управляваме горите и да потушаваме горските пожари може да бъде нарушена до степен, че управлението да е невъзможно“, споделя още Томас Шулц.
