България е произвела с 50% по-малко ток от въглищните си електроцентрали и със 141% повече електроенергия от соларни паркове през 2023 година. Това показват данните на Комисията за енергийно и водни регулиране, които бяха внесени в парламента, предава Euractiv.
България планира да затвори и последната си ТЕЦ през 2038 година, като централите трябва да се превърнат в резервни мощности за последното десетилетие от своето съществуване. Това ще засегне бъдещето на близо 100 000 българи, които пряко и непряко са заети във въглищната енергетика на страната по данни на най-големия синдикат КНСБ.
Предстоящото затваряне на въглищната индустрия в страната е водеща тема в политическия дебат след масовите протести на синдикатите на миньорите и служителите в топлоелектрическите централи от септември 2023 година.
Ключовото значение на въглищната енергетика
По време на енергийната криза в ЕС от 2022 година въглищната енергетика на България се оказа от ключово значение за запазване на работата на енергийните системи на съседните страни, които внасяха значителни количества ток.
България успя да продаде електричество за €3 милиарда през 2022 година, с което се превърна във втория най-голям износител в ЕС след Швеция. По това време българските държавни въглищни мини изнасяха въглища и за Сърбия, за да захранват сръбските ТЕЦ.
Стабилизирането на цените на газа и електроенергията през 2023 година очаквано се отрази негативно на въглищната енергетика, която отново се превръща в проблем за държавния Български енергиен холдинг заради неконкурентните цени, показват данните на енергийния регулатор.
Спадът в производството на електроенергия от лигнитни въглища е 46%. С 51% е намаляло производството на ток при електроцентралите, които работят с черни и кафяви въглища. Всичко това е довело до спад в производството на електричество от въглища с 21%.
Този спад е компенсиран от огромното увеличение на производството на електроенергия от соларните електроцентрали, което е 141%.
Промени – преди и след енергийната криза
Всички тези промени на енергийния пазар са оказали сериозно влияние върху структурата на българското производство на електроенергия. През 2023 година най-големият източник на електроенергия в България е ядрената електроцентрала в Козлодуй с 43% дял на вътрешния пазар, топлоелектрическите централи са с 29%, а възобновяемите източници са произвели 28% от електроенергията.
През кризисната 2022 година въглищната енергетиката произвеждаше над 50% от електроенергия в България.
Най-бедната държава в ЕС очаква € 1.2 милиарда от Плана за справедлив преход за трансформация на своите въглищни райони, както и още поне €2 милиарда евро от Плана за възстановяване за енергийни проекти, свързани с възобновяеми източници, съхранение на енергията и производство на водород.
