Държавите и компаниите, произвеждащи изкопаеми горива, са помолени да инжектират средства в нов международен фонд за подпомагане на бедните страни да се справят с последиците от климатичната криза. Инвестиционният фонд за климата се създава от правителството на Азербайджан, страната домакин на срещата на върха на ООН за климата COP29 през ноември, съобщава Гардиън.
Фондът за действие за финансиране на климата ще приеме финансови вноски от страните и компаниите, произвеждащи изкопаеми горива, и ще използва парите за инвестиране в проекти в развиващия се свят, които намаляват емисиите на парникови газове и спомагат за изграждането на устойчивост срещу въздействието на екстремните метеорологични условия.
„Традиционните методи на финансиране се оказаха неадекватни на предизвикателствата на климатичната криза, така че ние решихме да използваме различен подход. Фондът ще бъде капитализиран с вноски от страни и компании, използващи изкопаеми горива, и ще катализира частния сектор. Всяка развиваща се страна ще има право да получава пари от фонда”, заяви Ялчин Рафиев, главният преговарящ за председателството на COP29.
Но вноските във фонда ще бъдат доброволни и не се предлага механизъм, който да принуди държавите и компаниите, които са най-отговорни за емисиите на парникови газове, да плащат в него.
Отвличане на вниманието
Това е доста по-малко от таксата върху изкопаемите горива, за която призовават някои активисти.
„Това е опасно отвличане на вниманието от силната нова цел за финансиране на климата и националните планове, които COP29 трябва да осигури за справедливо, пълно и бързо спиране на изкопаемите горива”, смята Бронуен Тъкър, ръководител на публичните финанси в кампанията Oil Change International.
Въпреки това, създаването на фонда на COP29 наистина представлява първи опит в рамките на преговорите за климата на ООН за свързване на страните и индустриите, произвеждащи изкопаеми горива, които генерират по-голямата част от световните емисии на парникови газове, с отговорността да помогнат на бедните страни да плащат за последствията от климатичната криза.
„Въпреки че обявяването на нов фонд за развиващите се страни отразява дългогодишните искания за търсене на отговорност от индустрията за изкопаеми горива, то не трябва да служи като свободен пропуск за продължаване на добива на газ, нефт и въглища. Индустрията с изкопаеми горива причини климатичната криза и трябва да бъде адекватно санкционирана, за да плати за прехода и щетите от климата“, казва Харджит Синг, директор по глобалните ангажименти в Инициативата за договор за неразпространение на изкопаеми горива.
Всички печалби ще се връщат във фонда
Азербайджан търси най-малко 1 милиард долара от поне 10 държави и големи компании, за да капитализира фонда. Той ще бъде със седалище в Баку, столицата на Азербайджан, а неговият надзорен съвет ще се състои от представители на дарителите и ще бъде независим от съществуващите многостранни банки за развитие, включително Световната банка.
Азербайджан все още не е посочил конкретно собствения си принос към фонда, въпреки че е обещал да направи такъв. Все още няма други държави, които да са се регистрирали в инициативата.
Фондът няма да инвестира в изкопаеми горива, включително газ. Всички печалби, генерирани от фонда, например чрез инвестиране във възобновяема енергия, ще бъдат върнати обратно във фонда, така че няма да има възможност за привличане на печалба от инвеститори от частния сектор и правителства.
„Фондът за действие за финансиране на климата може да се разглежда като своеобразен грийнуошинг, ако има за цел да облекчи натиска за постепенното премахване на петрол, въглища и газ”, смята Боб Уорд, политически директор в Изследователския институт Грантъм по изменение на климата и околната среда към Лондонското училище по икономика.