За да се направи добра енергийна стратегия, първо трябва да се дефинират проблемите и рисковете в дадения сектор. Досега чувам само за цени и декарбонизация и не виждам как са дефинирани рисковете пред нашата енергетика. В България си имаме специфични рискове и те трябва да се вземат под внимание”.
Това заяви председателят на Надзорния съвет на Еврохолд България Асен Христов по време на конференцията „Енергийна стратегия на България: План за енергийна сигурност“, организирана от евродепутата Цветелина Пенкова, на която ESGnews.bg е медиен партньор.
Христов подчерта, че в България има различни политически рискове с различна тежест.
Същото е и с климатичните промени, които могат да доведат до спиране на водата или на слънчевата енергия”, обясни той.
Според него трябва да се знае кое ще повлияе на икономиката ни и какви са основните предизвикателства. Чак тогава може да се мисли за стратегия и визия за дадения сектор. Асен Христов предложи бъдещата енергийна стратегия на България да стъпи на данните от доклада на БАН, в който са представени последните разработки за бъдещето на секттора.
Проф. Александър Тасев от икономическия институт на БАН обясни, че докладът е засекретен и е трябвало да влезе за обсъждане в парламента, но това не се е случило.
Българската академия на науките публикува части от доклада, който бе възложен от БЕХ и в него се разглеждаше инвестицията в нова ядрена мощност. Тогава бяха разгледани шест варианта за развитие на енергетиката и в частност на ядрената енергетика. Всички те останаха засекретени и се съхраняват в БЕХ”, поясни той.
Христов допълни, че е изумен, че докладът е засекретен. Според него стратегията не трябва да се базира на “спуснати отнякъде указания” и не трябва да се приема документ, написан за една нощ, а най-добрите експерти трябва да си дадат срок от 30 дни, да създадат този план и да го приемат като закон.
Нискоемисионна енергетика
Министърът на енергетиката Румен Радев заяви, че се работи много активно по енергийната стратегия и е постигнат консенсус по най-важното – фокусиране на усилия върху нискоемисионна енергетика. Той допълни, че няма беземисионна енергетика и се отнася със скептицизъм към темите за пълна декарбонизация.
Енергетиката е сфера, която е с дълги хоризонти на планиране, на подготовка на проектите, на избор на решение, на реализация на тези проекти. Затова трябва да има приемственост и в крайните изводи е необходимо да участват повече експерти”, заяви енергийният министър.
Той добави, че нараства апетитът към изграждане на нови ядрени инсталации по света.
Бъдещето и предизвикателствата пред ядрената енергия
Първият проблем, който трябва да бъде решен, е този с дефицита на кадри, смята Владимир Владимиров, председател на Федерация “Атомна енергетика” в КТ “Подкрепа”.
В АЕЦ “Козлодуй“ има много работещи специалисти, но няма приток на заместващи личности”, каза още Владимиров. “Трябва да рекламираме бъдещето на ядрената енергетика. Трябва да бъде създадено звено за подбор и набиране на кадри”, посочи той.
Според него Европа се задъхва за големи специалисти.
Председателят на Агенцията за ядрено регулиране Цанко Бачийски заяви, че ядрената енергетика е изключително специфична сфера и не е достатъчно само да си добър професионалист, но и да си отговорен за безопасността на централата и съоръжението, което обслужваш.
Решението да започне реализацията на строителството на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“ е важният стимул, който би могъл да накара много млади хора да се върнат на студентските скамейки и да се готвят, за да участват в изграждането и експлоатацията”, обясни д-р инж. Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум.
Прочетете още:
