Повишаването на морското равнище и крайбрежните наводнения са пряко свързани със затоплянето на Арктика. Според проучване, публикувано през август 2022 г., регионът се затопля четири пъти по-бързо от останалия свят.
До края на века малко държави ще могат да избегнат последствията от това затопляне, дори в Европа, пише Euractiv.
Франция, която е особено изложена със своите три бряга и 11 000 000 кв.км морско пространство, разпръснато върху нейните територии в четирите краища на земното кълбо, беше домакин на среща на върха, посветена на защитата на криосферата.
Събитието бе възможност да се потвърди отново важността на защитата на полярните и ледниковите зони чрез драстично намаляване или дори забрана на експлоатацията на техните ресурси.
Но въпреки че Франция е в челните редици на усилията за защита на региона, тя не може да действа сама.
Цели на ЕС
Тук се намесва Европейският съюз. Политиката на ЕС за Арктика, последно актуализирана на 13 октомври 2021 г., гласи, че опазването на Арктика е от съществено значение за постигане на целите на блока в областта на климата, добавяйки:
Пълният ангажимент на ЕС по въпросите на Арктика е геополитическа необходимост“.
Това включва главно по-устойчиво използване на рибните ресурси в региона и потенциални ограничения върху експлоатацията на изкопаеми и минни ресурси там.
ЕС има изключителна компетентност в управлението на рибните ресурси и като такъв може да регулира дейностите на Швеция и Финландия, две държави-членки с големи арктически територии.
Но когато става въпрос за експлоатация на изкопаеми и минерални ресурси, капацитетът на ЕС е ограничен.
Освен това други съседни страни имат силни интереси в Арктика, най-вече Исландия и Норвегия, които са членове на Европейското икономическо пространство. Същото правят Китай, Русия, САЩ, Канада, Япония и Южна Корея.
И така, как ЕС може да повлияе на екологичните политики на тези страни, когато „геополитически той все още е далеч от това да бъде основен играч в региона“?
Това е въпросът, зададен от Женевиев Понс, генерален директор на Institut Europe Jacques Delors и бивш директор на WWF Европа.
Според нея ЕС има значително предимство: неговата икономическа мощ като водещ световен търговски център.
Влияние на ЕС
Тази позиция му дава влияние, доколкото изискванията за устойчивост, които налага на продуктите, навлизащи на неговия пазар, могат да повлияят на политиките на неговите партньори.
ЕС е наясно с това и през последните няколко години въвежда един след друг законодателни актове: Директивата за екодизайна за продукти, навлизащи на пазара на ЕС, в момента се актуализира, преговорите относно корпоративен надлежен анализ продължават, законодателство, забраняващо обезлесяването за производни продукти трябва да бъде прието през декември 2022 г., въведен е и граничен въглероден данък.
Подчертавайки страховете, породени от тези правила, министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън заяви през август, че
нейният отдел е загрижен за извънтериториалния обхват на директивата за надлежна проверка и ще изясни това на ЕС“.
По подобен начин Китай „се опитва да разбере какви са екологичните изисквания на ЕС, за да поддържа дейността си на пазара на Общността“, казва Понс.
ЕС прояви по-специален интерес към екологичната и социална проследимост на батериите за електрически превозни средства, един от водещите продукти на китайско-европейската търговия.
Следователно навлизането на китайски батерии на пазара на ЕС може да бъде възпрепятствано, ако се окаже, че производството им изисква експлоатация на арктическа земя и морета или други зони, които ЕС иска да защити.
Понс вече вижда промяна в мнението на китайската страна, заявявайки, че Пекин се интересува от защитата на голяма зона в Южна Антарктика.
Ами Русия?
Този оптимизъм обаче не се споделя от всички заинтересовани страни.
Докато Европа може да повлияе на позицията на страни като Норвегия по въпроси като експлоатацията на въглеводороди в арктическите зони, ситуацията е много различна за Русия.
Москва се утвърди като ключов регионален играч в географско, екологично и военно отношение. Но нахлуването в Украйна направи преговорите невъзможни, въпреки че Русия се оттегли като председател на Арктическия съвет, ключов форум за сътрудничество в региона.
Така че залозите са изключително геополитически.
За френския министър на екологичния преход Кристоф Бешу управлението на Арктика е
не само екологичен въпрос, но и кръстопът на всичко, което поражда необходимостта от запазване и защита на човечеството“.
Според него срещата на върха в Париж трябва да служи като „отправна точка за COP28“.
Но ще е много трудно Русия да се ангажира положително на COP28 с оглед на конфликта в Украйна.
Прочетете още:
Еврокомисар Хукстра: Глобалният раздор заплашва преговорите за климата на COP28
