Решението на Европейския съюз да забрани износа на пластмасови отпадъци в и извън Европа заплашва да срине пазара за събиране и рециклиране на пластмасови опаковки, предупреди белгийската индустриална асоциация Valipac, която е отговорна за събирането и рециклирането на търговски и промишлени отпадъци от опаковки.
ЕС реши да забрани износа на пластмасови отпадъци за изхвърляне както в Европа, така и извън нея като част от споразумението относно регламента за превоз на отпадъци, постигнато на 17 ноември, предава Euractiv.
Това означава, че пластмасовите отпадъци, събрани в страните от ЕС, ще трябва да бъдат складирани там – и в крайна сметка изгорени – ако никой в Европа или другаде не иска да купи материала за рециклиране.
При липса на възможност за износ на събраната пластмаса и недостатъчен капацитет за рециклирането ѝ в Европа рискът е търсенето да се срине”, предупредиха от Valipac.
Само Белгия консумира 100 000 тона търговски пластмасови опаковки годишно, от които около 24 000 тона в момента се изнасят извън ОИСР, според Valipac. Това означава, че за преработката на една четвърт от промишлените пластмасови отпадъци няма решение.
Съществува реален риск пазарът за сортиране, събиране и рециклиране на пластмасови опаковки да се срине. Имаме твърде малък капацитет за рециклиране в ЕС и твърде малко усвояване на рециклирания материал“, предупреждават от Valipac.
Проблемът е, че правенето на опаковки от чиста пластмаса днес е много по-евтино от използването на рециклиран материал.
В резултат на това пластмасовите отпадъци от Европа се изнасят предимно за рециклиране във вторични продукти, като например торби за боклук, докато в ЕС има ниско търсене на рециклирани пластмасови отпадъци, което води до малък капацитет за рециклиране.
В краткосрочен план и докато не бъде добавен нов капацитет за рециклиране, новият регламент на ЕС за превоз на отпадъци по този начин заплашва да попречи, вместо да насърчи растежа към кръгова икономика“, смятат във Valipac.
„Единствено решение“
Европейската конфедерация на рециклиращата индустрия (EuRIC) е съгласна, че трябва да се положат повече усилия за насърчаване на пазара на рециклирани материали в Европа и избягване на криза.
Ако ЕС реши да забрани износа, обвързващите цели за рециклирано съдържание са единственото решение за намаляване на търсенето на рециклирани материали и по този начин да се създадат пазари за циркулярни материали, които преди това разчитаха на износ“, заяви Емануел Катракис, генерален секретар на EuRIC. “Следователно се нуждаем от повече цели за рециклирано съдържание – и не само за пластмаси, тъй като процентът на използване на кръгови материали на ниво ЕС е доста стагниращ“, каза още Катракис.
От Valipac вече насърчават бизнеса с финансов бонус, ако се използва пластмасова опаковка, която съдържа минимум 30% рециклиран материал.
Ние като индустрия трябва да инвестираме сериозно в използването на рециклирани материали. Това изисква широкообхватно сътрудничество между организациите с разширена отговорност на производителя (EPR) в различни страни и големи инвестиции в разработването на процеси и съоръжения за рециклиране в рамките на ЕС“, каза Франсис Хюйсман, управляващ директор на Valipac.
В търговската асоциация Plastics Europe смятат, че преходът към кръгова икономика с нулева неутралност изисква система за управление на отпадъците, която улеснява и благоприятства повторното използване на пластмаси и рециклирането на пластмасови отпадъци.
Други мерки включват постепенно премахване на депонирането и изгарянето на рециклируеми пластмасови отпадъци, за да се стремим към бъдеще без изгаряне“, казаха още от Plastics Europe.
Европейските рециклиращи индустрии обаче са изправени пред друг възникващ проблем – нарастването на вноса на пластмаси, етикетирани като рециклирани (rPET), които се продават на цени, които в ЕС не могат да се конкурират.
Това не може да продължи вечно, защото застрашава точно изграждането на капацитет в ЕС и поставя отново въпроса за равнопоставеност“, заяви Катракис и добави, че EuRIC в момента търси начини да се справи с това.
Прочетете още:
Преодолима трудност ли е дефиницията за „висококачествено“ рециклиране?
