Все повече компании сами определят цена или се таксуват за всеки метричен тон от собствените си въглеродни емисии. Тенденцията сочи, че глобалният бизнес иска сам да оформи нови климатични правила. В момента тези цени варират по-малко от 1 долар за метричен тон въглеродни емисии до 1600 долара, определена от калифорнийския производител на лекарства Amgen.
Регулатори в различни страни също предлагат свой ценоразпис – като например „социалната цена“ на въглерода на администрацията на Байдън, около 200 долара за метричен тон. Според Международния валутен фонд тя трябва да бъде поне 85 долара до 2030 г.
Приложения в бизнеса
Включването на цената на емисиите на въглероден диоксид и други парникови газове в бизнес решенията на компаниите е мечта на активистите по климата от десетилетия като начин да се принудят корпорациите да намалят емисиите.
Въпреки че стандартизирана глобална цена на въглеродните емисии няма да бъде определена на срещата на върха за климата COP28, концепцията има много приложения в бизнеса, като например позволява на ръководителите да таксуват допълнително собствените си подразделения, за да използват енергия от изкопаеми горива, като по този начин правят възобновяемите енергийни източници по-привлекателни.
Въпреки че има други стратегии за това, неизползването на този инструмент означава, че компаниите може да не успяват да планират адекватно средносрочните до дългосрочните реалности на цената на въглерода“, каза Амир Соколовски, глобален директор по изменението на климата в CDP.
Анализ на организацията с нестопанска цел за Ройтерс установи, че 20% от 5345 глобални компании, които разкриват информация, свързана с климата, са казали, че са използвали вътрешна цена на въглеродните емисии миналата година, спрямо 17% предходната година. Други 22% планират да направят това през следващите две години, въпреки че исторически само малка част от компаниите, които са планирали да внедрят такъв, са го направили.
Анализът на CDP разкрива както че компаниите са прегърнали новия инструмент за планиране, но също така, че остават много дебати за това какви цени ще стимулират значителни действия от страна на бизнеса за намаляване на емисиите.
Липса на ясна представа
На фона на тенденциите няколко анализатори казаха пред Ройтерс, че очертаващата се картина е как ръководителите се подготвят за някакъв вид ново регулиране на емисиите, дори на този етап да им липсва ясна представа за това, което предстои.
Няколко ръководители, които разговаряха с Ройтерс, казаха, че плановете за вътрешно ценообразуване им помагат да намалят емисиите и да изяснят последиците от капиталовите разходи и други бизнес дейности за планетата.
Пазарните цени за компенсации на въглеродни емисии могат да варират от 5 до 1500 долара за метричен тон“, заяви Джо Спайчър, главен директор по устойчивост в софтуерния производител Autodesk.
Autodesk стабилно повиши вътрешната си въглеродна цена до $20.
В идеалния случай регулаторите биха изяснили как компаниите трябва да третират разходите за емисии. Не би ли било хубаво да имаме публичен орган, който да помогне за създаването на по-последователен пазар,“ казва още Спайчър.
Компанията използва цената, за да помогне да идентифицира неща като стойността на своите инвестиции в проекти за премахване на въглерод, обясни той.
Обвързване с пазари
Различни въглеродни пазари работят в световен мащаб, включително Европейската търговска система, където в момента въглеродът се търгува около $70 за метричен тон.
Много компании са проектирали свои собствени вътрешни механизми. Когато производителят на автомобили Volvo възприе вътрешно ценообразуване на въглеродните емисии, той не можа да намери добър модел, който да следва, тъй като „много, много малко компании“ използваха такива цени в целия си бизнес“, казва Йонас Отерхайм, ръководител на отдела за климатични действия на Volvo.
Volvo е включила “цена в сянка” от 1000 крони за метричен тон, около 92 долара, в решения, вариращи от това кой модел превозно средство да се произвежда до това какви материали да се използват във фабриките. Добавянето на цената на въглеродното замърсяване към алуминия, например, прави използването на алуминий, създаден с възобновяема енергия, “супер висок приоритет”, тъй като има по-малко от една четвърт от въглеродните емисии на обикновено произведения материал“, добавя Отерхайм.
По същия начин Volvo преразгледа реалната цена на своите по-големи автомобили, тъй като по-строгите правила на ЕС влизат в сила.
Дискусията всъщност ни накара да променим цялостното планиране на обема на компанията, за да кажем, че не трябва да даваме приоритет на едни автомобили спрямо други, въпреки че изглеждат по-печеливши,“ каза Отерхайм.
Цена, която хапе
Няколко анализатори предлагат различни опции пред Ройтерс за това каква цена трябва да използват компаниите.
Гюнтер Талингер, член на борда на германския застраховател Allianz и член на консултативния съвет по въпросите на климата на ООН, каза, че всеобхватният глобален пазар на въглеродни емисии ще даде „огромен тласък“ за усилията за намаляване на емисиите. Но текущата вариация в цените е проблем, особено при някои цени под $5 за метричен тон.
Страхувам се, че това върви в посока на грийнуошинг“, каза той.
Въпреки това, Анита Макбейн, ръководител на EMEA ESG Research, каза, че практическата употреба е по-важна от високите цени.
Предпочитаме да видим въглеродна цена, която, образно казано, хапе. Предпочитаме да видим цена от 25 долара, която действително влияе върху решенията, вместо цена от 75 долара, която е просто отметка“, каза тя.
Прочетете още:
