В навечерието на COP 28, който ще се проведе между 30 ноември – 12 декември 2023 г. в Дубай, се усеща активация на различните заинтересовани страни и желание за споделяне на експертиза и опит. За всички е ясно, че проблемите с околната среда имат социално и икономическо въздействие със значителни мащаби. Същевременно тези от нас, които преминават през процеса на трансформация на мисленето за по-устойчив начин на живот, ставаме свидетели на ключовата роля, която технологичните решения играят при разрешаването на проблемите с околната среда.
Връзката между устойчивото развитие и технологиите е залегнала и в Цел 17 на Целите за устойчиво развитие, където фокусът е в разработването на екологосъобразни технологии, необходими за зелената трансформация, инвестиции в иновации, стимулиране и финансиране на бизнеса и повишаване на търговията с екологични стоки и услуги. Разработките на по-достъпни технологии са визирани като част от решенията, свързани с дигиталното разделение и справянето с бедността. Цел 13 Борба с климатичните промени, разгледана от възможностите, които изкуственият интелект (AI) предлага по отношение на обработването на голямо количество данни. Те спомагат за извличането на задълбочена информация, необходима за предсказване на метеорологични явления. Цел 7 Достъпна и чиста енергия се фокусира на развитието на възобновяемата енергия и насърчаване на международната кооперация между страните.
We cannot address climate change without technology.“ Не можем да се справим с климатичните промени без технологиите“. United Nations Framework Convention on Climate Change (UNFCCC)
Концепцията за климатични технологии на ООН
Концепцията за климатични технологии, заложена в Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата, включва онези технологии, които спомагат за намаляването на емитирането на парникови газове, изграждат системи за произвеждане на възобновяема енергия от вятъра, слънцето и водата. Климатичните технологии допринасят за по-лесна и навременна адаптация към неблагоприятните въздействия от изменението на климата.
Google’s Flood Hub е система за предупреждение, която използва технология за машинно обучение и служи като предупреждение на хората от опасността от наводнения. Flood Hub включва карта на рисковите зони, като височината на наводненията са представени спрямо телесната височина на възрастен; Адаптиране към климата с помощта на AI – изкуственият интелект може да прогнозира опасности от различен характер, като урагани или покачване на морското равнище, както и да спомогне за изграждане на система за управление на уязвимостта и излагането чрез създаване на инфраструктура, свеждаща до минимум климатичните рискове; Internet of Things (IoT) за управление на водите – с повишаването на температурите, промяната в моделите на валежите, тези технологии се използват в селското стопанство в Бразилия, Италия и Испания за управление и увеличаване на въздействието на водоснабдяването; Open Forest Protocol е блокчейн решение, което предлага екосистема за свързване на проекти за повторно залесяване с предприемачи и инвеститори. Платформата за данни е достъпна за всеки, който се интересува от залесяване и улавянето и съхранението на въглерод, като проектите, включени в платформата, са нови или вече съществуващи, и дават възможността да се проследи целия жизнен цикъл на проекта.
Дигитални технологии
По отношение на бизнеса, дигиталните технологии са ключът към оптимизация на процеси, като голяма популярност набират различните софтуерни решения, свързани с отчитането на екологичните, социални и управленски аспекти. С повишаването на регулаторните изисквания за отчитане към големите компании, се наблюдава нуждата от ефективното генериране на данни, които да послужат за извличане на качествена информация. Дигиталните решения са в центъра на ESG трансформацията, като е важно в този процес да не се изключат социалните рисковете, с които дигитализацията може да въздейства отрицателно върху хоратa, и по-конкретно рисковете от загуба на работни места или изключване. Каквито и решения да се прилагат, е препоръчително да се прави оценка на риска не само върху околната среда, но и върху хората.
Български проекти
Българските предприемачи търсят различни начини да решат ключови проблеми и да подобрят качеството на живота. Това са е последните резултати от програмата LIFE за околна среда и климат, където 5 български проекта са одобрени в различни категории: природа и биоразнообразие; кръгова икономика и качество на живот, смекчаване на последиците от климатичните промени и преход към чиста енергия.
Всеки един от тези проекти използва иновативен подход и дигитални технологии за адресиране на съответния проблем. Както климатичните изменения са факт, така и ролята на дигиталните решения са видими, затова подходът към разрешаване на проблемите се прилага цялостно и с мисълта за социалното въздействие.
Събирането на данни и генерирането на информация е изключително важно, но и същевременно съоръженията, събиращи тези данни, също имат екологичен и социален отпечатък, например центровете за събиране на данни в Холандия.
Технологичните решения са ключови за справяне с климатичната криза, но нека не витаем в облаците и да бъдем наясно, че тази генерирана информация се съхранява, не във въображаем облак, а в специално съоръжение, което използва ресурси като вода и енергия и има своя въглероден и воден отпечатък.
Статията е подготвена в партньорство с ESG Lab и е част от информационната кампания “Устойчив начин на живот”. Автор е Оля Пенева, Експерт бизнес и човешки права, Мениджър ESG Help Desk, ESG Lab в Стопански факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Визиите на кампанията можете да намерите ТУК.
Прочетете още:
