Страните от Европейския съюз обсъждат дали да актуализират ангажимента си преди тазгодишната среща на върха COP 28 в ОАЕ, за да покажат, че очакват да надхвърлят настоящата си цел на намаляване на въглеродните емисии, причиняващи изменението на климата.
Европа е четвъртият най-голям източник на въглеродни емисии в света, след Китай, САЩ и Индия. Актуализираното обещание може да увеличи ангажимента.
ЕС, който се състои от 27 държави, има една от най-амбициозните цели за климата сред големите икономики – след като се съгласи със закон да намали своите нетни емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
В проектодокумент, цитиран от Ройтерс, се казва, че страните от ЕС могат да уведомят Обединените нации, че могат да постигнат 57% намаление на емисиите. Текстът обаче е в скоби, което показва, че все още не е съгласуван от всички страни.
Това може да се случи само ако страните се съобразят с наскоро приетите политики на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове, причиняващи изменението на климата. Те включват задължения за разширяване на възобновяемата енергия и по-високи такси за компаниите, които замърсяват.
Актуализирането на целите може да увеличи натиска върху други страни
Актуализирането на целите може да увеличи натиска върху други страни да подобрят своите зелени цели преди тазгодишната среща на върха на ООН за климата през ноември.
Обединените арабски емирства, домакин на срещата, поискаха от всички правителства да актуализират своите цели до септември и призоваха за по-бърз напредък.
Трябва да се изправим пред фактите. Въпреки че оценявам напредъка, постигнат през последните години, постепенните стъпки, предприети досега за справяне с климатичната криза, не отговарят на неотложността на момента“, каза бъдещият президент на COP28 Султан ал-Джабер на среща на правителствата миналата седмица.
Настоящите цели на държавите за намаляване на CO2 няма да успеят да предотвратят много по-опасните нива на глобалното затопляне – което според учените ще доведе до още по-катастрофални и чести въздействия от екстремните горещи вълни, горски пожари и наводнения, които вече са изпитани по света днес.
Все пак апетитът за зелени политики варира между отделните страни и някои скорошни предложения на ЕС срещнаха политическа съпротива – включително водещ закон за възстановяване на увредената природна среда, на който малцинство държави се противопоставиха от страх, че ще наруши земеделието, жилищното строителство и други дейности.
Прочетете още:
