Европейският парламент одобри план за превръщането на енергийните икономии познати от миналогодишната енергийна криза в постоянна мярка. Според новият закон, държавите членки трябва да спестяват по 1.5% повече енергия годишно, за да може ЕС да постигне цялостно намаление на потреблението от 11.7% до 2030 г. спрямо 2020 г.
Според Датския евродепутат Нилс Фулсанг, енергийната криза в Европа далеч не е приключила.
„Няма гаранция, че следващите зими ще бъдат толкова меки, колкото последната. През следващите седем години трябва да осъществим необходимите структурни промени. Днешното гласуване е голяма победа; то е не само добро за нашия климат, но и лошо за Путин.”
Целенасочени икономии
Държавите членки на ЕС ще трябва да разработят механизми за спестяване на енергия. Новият закон очертава цели от 1.5% средно намаление на консумацията на енергия до 2030 г. Изискваният за икономии започват от -1.3% всяка година до края на 2025 г. и постепенно достигат 1.9% в края на 2030 г.
Регулацията предвижда тези изисквания да се следят от стабилен механизъм за мониторинг, за да се гарантира, че всяка държава изпълнява своя дял към общата цел. Резултатите, пък, трябва да бъдат постигнати чрез местни, регионални и национални мерки в различни сектори.
Голямо внимание тук се обръща на секторите публична администрация, сгради, предприятия и дейта центрове. Членовете на ЕП наблегнаха специално на публичния сектор, който трябва да намалява крайното си енергийно потребление с 1.9% всяка година.
Също така поне 3% от обществените сгради трябва да бъдат реновирани всяка година, за да могат да постигнат нулеви емисии. Директивата също поставя и нови регулации за централно отопление.
Ефективността на енергийните икономии
В началото на Руската инвазия в Украйна, Европейският съюз прие решение, с което държавите трябваше да намалят използвания природен газ за енергия с 15%. Решението беше прието през август 2022 г., като парламента избра да го удължи с 12 месеца през март 2023 г.
Мярката имаше двойна цел, да работи като форма на санкция срещу Русия, която беше основен доставчик на природен газ към ЕС в момента и да подсигури запасите от суровината за зимата. За щастие, ЕС отбеляза изключително умерена зима, което изигра ключова роля в това да избегнем най-лошия сценарий на енергийната криза – с чести прекъсвания на отопление и ток.
Но колко бяха ефективни мерките за икономия на енергия, която приеха редица държави като Германия, Белгия, Австрия и други. Според доклад на мозъчния тръст Ember от април тази година, ЕС бележи 7% спад в търсенето на енергия. Делът на енергията от въглищната намаля с 11%, а на природен газ с 13%.
Още по темата:
Вятърът и слънцето са произвели повече електроенергия, отколкото газ през 2022 г.
