Нов доклад на Грийнпийс изследва състоянието на обществения транспорт в 30 европейски страни. Организацията класира нациите въз основа на четири критерия: лесно изпозлване на техните системи за билети, достъпност на дългосрочните карти, отстъпки за социално слаби групи и ставки на ДДС. Докладът също така разглежда отделните столици, като ги оценява въз основа на същите категории. На всяка столица и държава беше дадена оценка от възможни 100 точки, предава Euronews.
Люксембург, Малта, Австрия, Германия, Кипър и Испания са начело с високи резултати за лесно купуване на билети и отстъпки. Талин в Естония, Люксембург и Валета в Малта са на първите три места в градската класация. Гърция, Хърватия и България бяха на дъното на списъка на страните, като страната ни не събра точки в нито една от четирите категории. Що се отнася до отделните градове, Амстердам в Холандия, Лондон в Обединеното кралство и Дъблин в Ирландия, те са отбелязали най-лошия резултат за цена и достъпност.
Къде в Европа общественият транспорт струва най-малко и къде е най-скъп?
Градовете с най-евтини месечни или годишни карти в момента са Прага, Братислава, Рим и Виена. На тези места цената е около 0.85 евро или по-малко от тази сума на ден.
Мадрид също влиза в списъка, но само временно със своите 60 % отстъпка за месечните карти, които важат до 30 юни тази година. Испания също направи регионалните и градските влакове безплатни за редовни пътници до края на 2023 г., въпреки че има някои ограничения, включително максимум четири пътувания на ден. Най-скъпите градове в Европа са Лондон, Дъблин, Париж и Амстердам. Билетите там струват повече от 2.25 евро на ден.
Може ли безплатният обществен транспорт да убеди хората да не използват колите си?
Ние не се застъпваме изрично за безплатен транспорт. Винаги казваме, че транспортът трябва да е достъпен, но не безплатен. Добре е, ако това се прави в Люксембург, която е супер богата страна. Вместо това, е по-лесно и по-справедливо за повечето държави да се стремят към някъде около 1 евро на ден“, казва Херуиг Шустер, транспортен експерт за кампанията „Мобилност за всички“ на Грийнпийс.
Талин беше един от първите градове, които направиха обществения транспорт безплатен за жителите през 2013 г. и това доведе до 1.2% увеличение на търсенето. Тогава Люксембург беше първата европейска държава, която направи билетите безплатни както за пътуващите, така и за чуждестранните туристи. Въпреки това не успя да насърчи хората да се откажат от колите.
Грийнпийс отбелязва, че това вероятно се дължи на факта, че повече от 200 000 пътуват до и извън Люксембург, което означава, че все още трябва да си купят билет за съседна държава.
През 2022 г. Малта стана втората страна от ЕС, която направи обществения транспорт постоянно безплатен. Но не включва всички видове транспорт – експресните автобусни линии и фериботите са изключени.
Потребителите на обществения транспорт все още трябва да покажат „карта за билет Талинджа“, която позволява безплатно пътуване след еднократна регистрация срещу такса от 15 евро. Това означава, че достъпният обществен транспорт на Малта е по-малко достъпен за чужденци.
Какво ще насърчи повече хора да използват градския транспорт?
Грийнпийс казва, че намаляването на цената на обществения транспорт е един от „най-лесните и бързи“ начини за пренасочване на хората от автомобили към влакове и автобуси. Това може също така да помогне в борбата с инфлацията. Но цената на обществения транспорт трябва да е по-ниска от тази за управление на кола и да си заслужава, иначе хората няма да го използват. Докладът отбелязва, че много държави и градове са направили обществения транспорт по-евтин през последните седмици, месеци и години, но все още има какво още да се желае.
От краткосрочна гледна точка финансирането е проблем в повечето страни. Ако направите обществения транспорт по-евтин, тогава, разбира се, това трябва да бъде покрито от данъкоплатеца – поне в краткосрочен план“, казва Шустер.
Съществува обаче „огромен потенциал“ за прехвърляне на пари от субсидии за изкопаеми горива или въвеждане на данъци върху самолетните билети и керосина, за да се плащат намалените цени на билетите. Един от най-лесните начини за намаляване на разходите би бил премахването на ДДС, като някои източноевропейски страни имат ставки до 20 %.
Мисля, че след няколко години всички правителства биха могли да въведат такъв вид справедливо ценообразуване.“
Улесняването на навигацията в системите с лесни системи за билети също е важно. Шустер казва, че електронните карти, които могат да се използват навсякъде – като тези в Холандия – са добро решение. Особено в България, където може да ви трябват няколко билета за автобус или за смяна на влака.
Комбинирането на ниска цена, добра инфраструктура и лесна за разбиране система за билети може да бъде най-добрият начин да насърчите повече хора да използват обществения транспорт.
Какво е „климатичен билет“ и може ли той да е отговорът?
Няколко прогресивни държави и градове са наложили общоевропейска тенденция към нещо, наречено „климатичен билет“.
Kлиматичният билет е валиден за всички или повечето средства за обществен транспорт, за определен период“, обяснява Шустер.
Австрия, Унгария и Германия са въвели този вид сравнително достъпни билети, които могат да се използват в цялата страна.
Мисля, че единственият модел, който е доста близо до нашата препоръка, е австрийският модел, защото австрийският климатичен билет обхваща всички транспортни средства. Така че можете да използвате пропуска както в провинцията, така и в метрото във Виена“, казва Шустер.
Грийнпийс призовава всички европейски държави, които все още не са намалили цената на обществения транспорт, да въведат климатичен билет. Тези, които вече са въвели този вид пропуски, също трябва да ги подобрят.
Анализът показва, че идеалният „климатичен билет“ все още не съществува в Европа. Но има някои интересни инициативи, които могат да бъдат подобрени и приложени другаде.
Трансграничното издаване на билети, подобно на Люксембург, също е проблем в Европа. Ако хората трябва да купят две национални карти за обществен транспорт, за да изминат само 30 километра, това не прави система като тази полезна. Объркващи и разнообразни отстъпки за социално слаби групи също могат да затруднят пътуването из континента.
Това трябва да се промени и мисля, че това е нещо, което Европейската комисия може да поеме и да започне процес, който да улесни това“, заключава Шустер.
Прочетете още:
Петър Мънъри: Решението за София е да използваме вече наличната инфраструктура и да я надградим
