Компаниите, работещи с изкопаеми горива, трябва да бъдат принудени „да си вземат обратно“ въглеродния диоксид, отделен от техните продукти. По този начин те ще поемат пряка отговорност за справянето с климатичните проблеми, причинени от дейността им, твърди група учени, цитирана от The Guardian.
Принципът, че производителят на замърсяване трябва да плаща за неговото почистване, е установен по целия свят, но никога не е бил прилаган към климатичната криза.
И все пак, технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид под земята напредва и вече е технически осъществима, според Майлс Алън, професор по геосистемни науки в Оксфордския университет.
Технологията съществува – това, което винаги е липсвало, е ефективната политика“, каза той. „Провалът беше политически, а не технологичен – ние знаем как да направим това.“
Компаниите, които печелят от добива на изкопаеми горива – производителите на нефт, газ и въглища по света – трябва да плащат за еквивалентно количество въглероден диоксид, което да се съхранява в геоложки условия и това да бъде условие, за да им бъде позволено да работят, твърди той.
Алън е съавтор, заедно с четирима други учени от Оксфорд, САЩ и Холандия, на статия, публикувана в четвъртък в списанието Environmental Research Letters, която излага как може да работи такава „разширена отговорност на производителя“.
При „задължение за обратно приемане на въглерод“ всички изкопаеми горива, извлечени или внесени в една държава или група от държави, ще бъдат компенсирани чрез съхраняване под земята на количество въглероден диоксид, еквивалентно на генерираното от това гориво. Поетапно въведен с течение на времето, той може да се използва за съхраняване на 100% от емисиите до 2050 г., за да помогне на света да достигне нетна нула.
За разлика от въглеродния данък, който обезсърчава използването на изкопаеми горива, като ги оскъпява, авторите на статията твърдят, че такава система ще гарантира неутрализиране на ефекта върху климата и разходите за това ще бъдат част от разходите за производството на изкопаеми горива.
Въпреки че технологията за улавяне и съхранение на въглерод е скъпа в момента, в рамките на няколко десетилетия е вероятно цената ѝ да падне рязко.
Това би позволило съхранението на въглероден диоксид в геосферата, т.е. под земята, вместо в биосферата, под формата на гори и растителност, която съхранява въглерод, но е под натиск, тъй като все повече земя е необходима за отглеждане на храна по света.
Ако генерирате твърде много въглероден диоксид, ще трябва да го поставите някъде и няма как да разчитате на биосферата да се увеличи, тъй като ви е необходима биосферата за производство на храна. Така че той ще трябва да се върне обратно в земята“, казва Алън. „Това е целенасочена политика, която ще осигури резултатите, от които се нуждаем.“
Групата посочва, че Междуправителственият панел по изменението на климата, органът на водещите световни учени по климата, е дал ясно да се разбере, че ограничаването на глобалните температури до 1.5C над прединдустриалните нива, което е необходимо, за да се избегне най-опустошеният срива на климата, вероятно ще наложи премахването на въглеродния диоксид от атмосферата, както и постепенното премахване на изкопаемите горива и бързото внедряване на възобновяема енергия.
Предишният опит на Алън да превърне идеята в политика обаче се провали през 2015 г., когато бившият шеф на Shell, лорд Оксбърг, внесе изменение в законопроект за енергия в Камарата на лордовете в Лондон. Въпреки че номинално имаше подкрепата на правителството и опозицията, предложението падна поради парламентарни процедури и не беше възобновено.
Изтеглянето на въглерод може да работи заедно с граничните въглеродни данъци или механизмите за коригиране на въглеродните граници (CBAM), като наказва или предотвратява вноса от държави, които не налагат някаква форма на задължение за намаляване на въглерода на своите индустрии.
Хю Хелфърти, пенсиониран мениджър корпоративни стратегически изследвания в ExxonMobil и съавтор на статията, казва, че разходите за премахване на въглерода трябва да бъдат поети по някакъв начин, ако целта от 1.5C все още стои на дневен ред.
Кой плаща?“, пита той. „Трябва ли да бъде данъкоплатецът, или производителят, или производителят и потребителят заедно? Логично е производителят и потребителят да плащат, а не данъкоплатецът. Това поставя стремежа за намаляване на емисиите на правилното място.“
Няколко други учени, които не са участвали в изготвянето на доклада, аплодираха идеята.
Д-р Хана Чалмърс, лектор за устойчиви енергийни системи в Университета на Единбург, каза: „Въвеждането на разширена отговорност на производителя за изкопаемите горива би променило правилата за успешен отговор на предизвикателството за доставяне на достъпна, нисковъглеродна енергия.“
Геоложкото съхранение на въглероден диоксид вероятно ще играе важна роля за достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г.“
„Прилагането на CTBO (задължение за обратно приемане на въглерод) в ключови региони ще гарантира наличието на достатъчно финансиране за увеличаване на геоложкото съхранение на въглероден диоксид в правилния мащаб, за да се постигнат целите на глобалната политика в областта на климата.
CTBO също така гарантира, че правилните организации са отговорни за финансирането на разполагането на геоложко съхранение на въглероден диоксид.“
Пол Екинс, професор по ресурси и екологична политика в University College London, каза: „Има спешна нужда от радикални нови политики за намаляване на емисиите на CO2. Това предложение предоставя средство за изграждане на значителна инфраструктура за улавяне и съхранение на въглерод, която според почти всички модели ще е необходима, ако целта от 1.5C трябва да бъде постигната.“
Срещите за климата на ООН трябва спешно да започнат да обсъждат такива мерки, преди целта да стане безвъзвратно недостижима.“
