Конференцията за изменението на климата в Бон (SB64) приключи снощи (18 юни), полагайки основите за COP31 в Турция през ноември, предава Евронюз.
Проведените разговори предоставят ключово пространство за правителствата, подписали Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC), да вземат политически решения относно действията в областта на климата, да определят цели, да изготвят споразумения и да оценяват напредъка по съществуващите ангажименти.
„Все още има значителни разделения и значителна работа за предстоящия период до COP31. Но видяхме сериозно отношение в справянето с ключови проблеми и решителност да се намерят решения“, заяви при закриването на конференцията в четвъртък изпълнителният секретар на ООН по изменението на климата Саймън Стийл.
Може ли глобалната цел за електрификация да помогне за постепенното премахване на изкопаемите горива?
Миналогодишната COP30 в Бразилия предизвика критики, когато завърши с окончателен текст, който избягваше по всякакъв начин създаването на пътна карта за постепенно премахване на изкопаемите горива.
Но една нова идея се появи извън официалните разговори в Бон, която би могла да допълни текущата работа по националните пътни карти за преход към изкопаеми горива. Турция, която ще бъде съорганизатор на COP31 заедно с Австралия, предложи да се работи за постигане на глобална цел за електрификация. Това би увеличило дела на крайното търсене на енергия, задоволено от електроенергия, от малко над 20% днес до 35% до 2035 г.
Мрежата за действие по климата (CAN) Европа предпазливо приветства идеята, но подчерта, че тя трябва да бъде изградена върху възобновяема енергия и повишаване на ефективността, а не върху „удължаване на използването на изкопаеми горива чрез нова инфраструктура или фалшиви решения“, по думите на координатора на политиката за Турция на мрежата Йозлем Катъсьоз.
Стийл потвърди, че председателството на COP31 е използвало разговорите, за да обяви нови цели „за електрификация, устойчивост и ефективност на градовете и отпадъците“ в рамките на по-широката си програма за действие, която той определи като протичаща успоредно с официалните преговори и също толкова жизненоважна за тях.
Тъй като разговорите се провеждат на фона на енергийната криза, свързана с войната в Иран, всички погледи ще бъдат насочени към COP, за да се обърне внимание не само на климатичните рискове от изкопаемите горива, но и на икономическите и националните рискове за сигурността.
Справедливият преход е от основно значение
Постигнат беше и значителен напредък по т.нар. „справедлив преход“. Той има за цел да гарантира, че ползите от отказването от изкопаеми горива се разпределят справедливо и разходите не падат основно върху работниците, общностите и държавите, които са най-малко подготвени да ги усвоят.
Преговарящите постигнаха напредък в оперативното прилагане на Механизма Белем-Анталия (BAM)л Тази рамка е предназначена да помогне на държавите да включат принципите на справедлив преход в своите национални планове за климата. Тя обхваща всичко – от преквалификация на работниците и икономическа диверсификация до това как финансирането на климата се предоставя на място. Очаква се това да бъде основен резултат на COP31 през ноември.
„Бон показа, че справедливият преход не е страничен въпрос, а е от основно значение за това дали действията в областта на климата могат да бъдат осъществени с необходимата скорост и мащаб, без никой да бъде изоставен“, заяви Джеймс Триндър, координатор на международната политика в областта на климата в CAN Europe.
Той призова ЕС да помогне за осигуряването на силен механизъм за справедлив преход на COP31, описвайки го не като нов фонд за климата, а като начин да се гарантира, че съществуващото финансиране достига до правилните места.
Преговорите за финансиране на адаптацията към климата са в застой
Междувременно преговорите по споразумение, постигнато на COP30, за утрояване на международното финансиране за адаптация към климата, се оказаха в застой в Бон, което повишава риска нерешените политически спорове да се пренесат в COP31.
CAN Europe заявява, че отсъствието на САЩ от конференцията изглежда е насърчило други богати държави да намалят собствените си финансови ангажименти.
„Финансирането на климата не е незадължителен жест на добра воля – то е самата основа за глобално сътрудничество в областта на климата. Съкращенията на финансирането за климата и развитието, каквито виждаме да се случват в някои държави-членки на ЕС, изпращат абсолютно грешен сигнал“, смята Свен Хармелинг, ръководител на отдела за климата в CAN Europe.
Стийл също така се противопостави на всяко отстъпление от съществуващите ангажименти, като каза на делегатите, че „всички страни трябва да се чувстват комфортно и уверено да преформулират съществуващите си глобални ангажименти – без да избират тези, които тактически са подходящи в момента“, посочвайки конкретно обещанията за загуби и щети, финансиране на климата и утрояване на финансирането за адаптация.
