Европейската комисия подготвя нови мерки за подкрепа на химическата индустрия в ЕС, тъй като вълна от евтин китайски внос тласка сектора до ръба, предава Политико. Лидерите на ЕС ще обсъдят усилията на Комисията за ограничаване на свръхпредлагането от Китай на среща на върха на 18-19 юни. Но брюкселският механизъм се движи бавно и изготвянето на мерки може да отнеме месеци или дори години – време, което европейските производители на химикали твърдят, че нямат.
„Цялата химическа индустрия кърви. Това е индустриално самоубийство“, каза Руди Милър, вицепрезидент на белгийската химическа компания Vynova.
Vynova беше вторият по големина производител на поливинилхлорид (PVC) в Европа, универсална пластмаса, използвана във водопроводни инсталации, подови плочки, изолация на кабели и медицински изделия. Вече не е. От компанията твърдят, че е са били подбити от конкуренцията от Китай, нетен вносител на PVC до 2019 г. Vynova е затворила производството си в един обект в Нидерландия, докато три други фабрики са в процес на съдебно преструктуриране. Компанията е подала антидъмпингова жалба срещу китайските си конкуренти, въпреки че все още не е започнато разследване.
Лобито на химикалите Cefic изчислява, че европейската индустрия е загубила близо 10% от капацитета си и 20 000 работни места през последните три години. Междувременно зависимостта на Европа от вносни химикали нараства. Доставчици извън ЕС са доставили 31% от химикалите, консумирани в блока през 2023 г., в сравнение с 22% през 2013 г., според Cefic. Китай, най-големият доставчик, е удвоил дела си във вноса до 18% през последното десетилетие.
Изпълнителният орган на ЕС сега разглежда редица варианти за спасяване на компании като Vynova. Те варират от секторни квоти и ограничения за внос, подход, който е въведен за първи път със стоманата, до по-агресивни целеви тарифи за китайските производители. Но тъй като дебатът за по-строги мерки за търговска защита срещу Китай едва започва, Милър се притеснява, че Vynova може вече да е фалирала, когато те влязат в сила.
Разпадащ се бизнес
Химикалите може да нямат блясъка на изкуствения интелект и биотехнологиите, но те са основни суровини във всичко – от боеприпаси до батерии и автомобили. Политиците се опасяват, че нарастващата зависимост на ЕС от Китай може да постави блока в затруднено положение, ако тези доставки някога бъдат спрени.
Производството на нефтохимическа продукция в Китай се е увеличило приблизително два пъти от 2010 до 2024 г., посочва Едсе Дантума, старши икономист в холандската банка ING. Междувременно капацитетът на Европа е намалял с 14%. Съдейки по инвестициите в заводи, които все още не са пуснати в експлоатация, китайското производство само ще се увеличава.
„Ефектът, разбира се, е спад за европейската химическа индустрия“, каза Дантума.
Германският канцлер Фридрих Мерц, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен и други лидери на ЕС обсъдиха кризата в индустрията с бизнес лидери през февруари в белгийския пристанищен град Антверпен – ключов транспортен и производствен център в европейската мрежа за доставки на химикали. По време на събитието белгийският премиер Барт де Вевер описа сценария, очертан от Cefic, като „екзистенциална криза“.
„Не можем да стоим безучастно, докато други страни като Китай масово изхвърлят стоки на нашия пазар“, изтъкна той.
От разговори към действия
В момента Комисията разчита на антидъмпингови и антисубсидийни разследвания, за да се опита да се справи с нелоялната китайска конкуренция. Но те отнемат време, насочени са към производителите поотделно и са ограничени от липсата на следователи в търговския отдел на ЕК.
„Настоящата политика на Брюксел за търговска защита е частичен, подход тип „продукт по продукт“, който не е съпоставим с макроикономическите изкривявания на Китай“, казва Сандер Тордоар, главен икономист в Центъра за европейска реформа.
По-цялостно решение, което се обсъжда, би се стремило да спре вълната от китайски внос и да позволи на местните производители да повишат цените до устойчиви нива. ЕС вече е създал прецедент, като е наложил защитни мерки за стоманата.
Производството на стомана в ЕС достигна исторически дъна, тъй като излишъкът от евтина стомана – отчасти от Китай – заля единния пазар. Комисията отговори с вносни квоти, облекчавайки натиска върху местните производители, като ограничава конкуренцията от вноса на най-ниски цени.
Едно от предимствата на защитните мерки е, че те не са специфични за всяка държава, което ги привежда в съответствие с правилата на Световната търговска организация. ЕС може да определи квота, без да изтъква Китай, и след това да договори какъв пазарен достъп получава всеки търговски партньор.
Но за разлика от стоманата, която има само около 30 продуктови категории, химикалите са по-сложни, с хиляди продукти. Защитните мерки върху химикалите нагоре по веригата биха направили производството на по-специализирани видове по-скъпо. Определянето на квотите, междувременно, би създало политическо напрежение.
Брюксел също така разглежда възможността за „инструмент за свръхкапацитет“, който би бил насочен към китайския износ в по-широк план.
Някои европейски производители на химикали обаче предпочитат да избягват пряка конфронтация с Китай. Германският производител на химикали BASF поддържа 29 обекта в Китай и наскоро инвестира близо 9 милиарда евро за изграждане на нов химически комплекс в Джандзян.
Даниела Рехенбергер, представител на BASF, заяви, че „свръхкапацитетът е по-широк глобален проблем и не се ограничава само до Китай“. В писмени коментари тя добави, че компанията подкрепя свободната търговия и се противопоставя на „общите търговски бариери, които биха изолирали Европа“, като същевременно признава, че е необходимо да се борим с нелоялните търговски практики.









