Девет европейски държава обединиха сили, за да се противопоставят на предложението на Европейската комисия, което изисква големите корпоративни автомобилни паркове да преминат към електрически превозни средства, предава Евронюз.
Коалиция, водена от Полша и включваща България, Чехия, Естония, Унгария, Италия, Латвия, Словакия и Румъния, отправи координирано оспорване на предложения от Комисията закон, който би задължил компании с над 250 служители или оборот над 50 милиона евро да декарбонизират своите автопаркове от автомобили и микробуси.
Комисията предлага до 2030 г. автопарковете на големите компании да бъдат обект на две отделни задължителни квоти – приблизително 69% от всички новозакупени превозни средства да бъдат plug-in хибриди и около 45% да бъдат автомобили с електрическо или водородно задвижване. Точните цели ще варират в различните държави членки.
Деветте правителства на ЕС признават, че корпоративните автопаркове могат да играят важна роля за ускоряване на прехода към по-чисти превозни средства и намаляване на зависимостта на Европа от внос на петрол, който представлява почти 60% от вноса на блока, но също така твърдят, че задължителните квоти рискуват да подкопаят конкурентоспособността и да наложат допълнителна тежест върху бизнеса. Въз основа на това те призовават блокът да използва стимули вместо регулации.
„Трябва да се даде приоритет на благоприятна рамка на ЕС, основана на насоки, обмен на най-добри практики, целенасочени стимули и техническа подкрепа, а не на предложения регламент“, се казва в позицията на деветте страни.
Посочва се и друг основен проблем – неравномерната готовност между страните от ЕС. Според несъгласните с предложението на Комисията има значителни разлики в Европа по отношение на инфраструктурата за зареждане, лизинговите пазари, данъчните системи, капацитета на мрежата и административните рамки.
„Универсалната цел рискува да накаже страни, където поддържащата екосистема за електрификация остава недоразвита. Изготвянето на насоки на Комисията, съчетано със структуриран обмен на най-добри практики, би могло да даде възможност на държавите членки да адаптират прилагането към специфични обстоятелства“, пише още в позицията.
Избягване на съпътстващи щети
Въпреки че предложението на Комисията официално е насочено към големи компании, деветте правителства твърдят, че тежестта може да се разпространи каскадно през лизинговите и наемните пазари, тъй като много малки предприятия разчитат на лизинг, а не на директни покупки на превозни средства. Задълженията за автопарк, наложени на лизинговите компании, биха могли ефективно да бъдат наложени на МСП.
„Покриването на лизинговите компании с цели, без изключения за определени групи техни клиенти, би довело на практика до излагане на МСП на тези цели“, твърдят деветте държави, като отбелязват, че около 80% от автомобилите, придобити от МСП, не са закупени превозни средства.
Несъгласните столици също настояват, че превозните средства със специално предназначение и автопарковете, свързани с критична инфраструктура, реагиране при извънредни ситуации и обществена готовност, изискват по-голяма гъвкавост, отколкото предложението на Комисията изглежда предоставя в момента.
„Оперативната готовност не трябва да се превръща в съпътстващи щети в преследването на климатичните цели. Озеленяването на корпоративните автопаркове също трябва да се осъществява по начин, съответстващ на по-широките цели на Съюза за устойчивост, готовност за извънредни ситуации и икономическа сигурност, особено в светлината на настоящата геополитическа ситуация“, обобщават несъгласните държави.
Седем страни са против по-нататъшното отслабване на целите за емисиите от автомобили
В същото време седем държави от ЕС призоваха Брюксел да се противопостави на всяко отменяне на стандартите за CO2 за автомобили и микробуси, твърдейки, че отслабването на правилата за емисиите би застрашило климатичните цели на Европа, икономическата конкурентоспособност и енергийната сигурност.
Молбата на Дания, Франция, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция идва, след като лидерите на ЕС през декември миналата година облекчиха предложената от Европейската комисия забрана за продажба на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г. в отговор на натиск от няколко правителства и автомобилни производители. Вместо това, изпълнителният орган на ЕС предложи 90% намаление на емисиите на CO2 от автомобилите до 2035 г.
В неофициален документ страните съвместно потвърдиха подкрепата си за бързата електрификация на автомобили и микробуси в целия блок, призовавайки за разширена инфраструктура за зареждане и стимули за стимулиране на потребителското търсене.
„Траекторията на електрификация на европейския автомобилен парк може да намали излагането ни на бъдещи геополитически кризи и шокове от цените на изкопаемите горива. Това е и пряк и устойчив отговор за увеличаване на достъпността чрез защита на участниците в движението от покачващите се цени на горивата“, се казва в позицията.
Електрификацията означава тройна печалба
Седемте държави защитават тезата, че електрификацията вече не е просто екологична цел, а геополитическа необходимост, твърдейки, че нарастващият парк от електрически превозни средства може да намали излагането на нестабилност на цените на горивата, да подобри качеството на въздуха и да помогне за постигане на климатичните цели на ЕС.
Според подписалите споразумението, продажбите на електрически автомобили в Европа са се увеличили с 33% през първото тримесечие в сравнение с предходната година, представяйки това като доказателство, че потребителите все повече разглеждат електрическите превозни средства като практичен отговор на нарастващите цени на горивата.
Седемте столици признават, че ограничената гъвкавост може да е оправдана, но настояват, че тя трябва да остане строго контролирана и обвързана с истински ангажименти в областта на околната среда и промишлеността. Тяхната загриженост е, че прекомерните отстъпки биха отслабили инвестиционната сигурност и биха забавили прехода, който вече е в ход в европейския автомобилен сектор.
„Гъвкавостта за производителите за постигане на техните цели за CO2 трябва да остане строго ограничена, условна и внимателно проектирана, така че да не се размива дългосрочният инвестиционен сигнал към електрификация, да се отслабва регулаторната сигурност или да се забавя индустриалният преход, който вече е в ход в европейската верига за създаване на стойност в автомобилния сектор“, се казва в документа.
