Решение, взето преди 70 години за залесяване на огромни територии в Япония само с два вида дървета, днес се връща като сериозен проблем. През февруари видеоклипове, показващи нещо като облаци дим, издигащи се от вечнозелена гора, станаха популярни в социалните мрежи в Япония. Оказа се, че това не е дим, а цветен прашец – предупреждение към десетки милиони жители да подготвят маски и лекарства за алергии.
Всяка пролет – която вече настъпва по-рано в Япония заради климатичните промени – хора от всички възрасти носят маски по улиците на японските градове. Причината е сенната хрема, предизвикана от огромните количества прашец, предава BBC.
Сенната хрема, известна още като алергичен ринит, се е превърнала в национална криза: 43% от населението изпитва средни до тежки симптоми. За сравнение – 26% в Обединеното кралство и 12-18% в САЩ.
Освен дискомфорта, алергиите водят до загуба на сън, намалена концентрация и по-висок риск от други заболявания като астма и хранителни алергии. В пика на сезона икономическите загуби от болнични и по-ниски потребителски разходи се оценяват на 1,6 милиарда долара на ден.
Пренебрегвана криза
По време на Втората световна война недостигът на петрол и газ принуждава Япония да използва горите като основен източник на гориво. Това води до масово обезлесяване, включително около планините край Токио, Осака и Кобе.
„След войната много японски планини бяха оголени, което доведе до бедствия в различни региони“, казва Норико Сато, професор и изследовател в областта на лесовъдството в университета Кюшу във Фукуока, Япония. Голите склонове увеличават риска от свлачища и наводнения. „Затова беше извършено мащабно залесяване, финансирано от държавата, за да се предотврати ерозията на почвата.“
С цел бързо залесяване, правителството избира да засади само два различни местни, бързорастящи вечнозелени вида: японският кедър (суги) и японският кипарис (хиноки). Те осигуряват бързо залесяване и дървесина за строителството. Днес плантациите от суги и хиноки покриват около 10 млн. хектара – една пета от територията на Япония.
Проблемът е, че и двата вида произвеждат огромни количества лек прашец, който лесно се разнася в градовете. Монокултурните насаждения освобождават прашеца едновременно, което води до масови алергични реакции. Ситуацията се влошава и от факта, че дърветата започват да отделят най-много прашец след 30-годишна възраст – а днес почти всички са именно на тази възраст или по-стари.
„Алергиите към полени се превърнаха в национален здравен проблем. Решаването му е спешно.“, казва Сато.
Какво прави Япония?
През 2023 г. правителството официално обяви алергиите за национален социален проблем и представи план за намаляване на прашеца с 50% за 30 години. Първата цел е да се намалят площите с високоалергенни суги с 20% до 2033 г.
Но замяната на гори, покриващи над 2% от страната, за едно десетилетие е огромно предизвикателство. Освен това простото изсичане не е достатъчно – нови гори трябва да бъдат засадени, за да се предотврати ерозия на почвата и да не се подкопаят климатичните цели на Япония.
Разходката през плантационни гори от суги или хиноки е почти зловещо преживяване – дърветата са еднакво високи, птици и насекоми почти липсват, а земята е покрита с дебел слой сухи иглички. Светлина и звук проникват трудно.
Това рязко контрастира с естествените гори на Япония, които гъмжат от живот. Със своето разнообразие от дървесни видове като червен бор, лиственица и клен, те поддържат значително по-богата биоразнообразна екосистема. Уникалната география на страната я е превърнала в една от горещите точки на биоразнообразието в света, но загубата на местообитания и инвазивните видове поставят под риск голяма част от местната дива природа.
Тъй като монокултурните плантации създават толкова много проблеми, логично е Япония да се стреми да ги замени с по-устойчиви гори. Но предизвикателството е огромно. Япония е една от най-залесените индустриализирани държави: 68% от територията ѝ е покрита с гори, като една трета от тях са плантации от суги и хиноки. За сравнение: САЩ са 34% залесени; Великобритания – едва 13%.
В Япония горите често започват буквално на границата на градовете. На японски дори има дума за преходната зона между урбанизираната среда и гората: сатояма.
Местни инициативи за възстановяване
Още преди правителството да обяви през 2023 г. сенната хрема за национален проблем, местни общности и организации с нестопанска цел вече бяха започнали да възстановяват биоразнообразни гори. Някои от тези усилия вече дават резултати.
В малкия град Нишиавакура (район Окаяма) местните власти са изградили цяла икономика около намаляването на 84% от горите си, съставени от хиноки и суги, Дървесината се използва за отопление на ферми за змиорки, за производство на клечки за хранене и за дървен материал.
През 2020 г. Кобе – голям пристанищен град с гъсто населено ядро и обширни гори в рамките на границите си – започва проект за превръщане на над 180 хектара плантации обратно в естествени широколистни гори в рамките на 15-годишен цикъл.
Всяка година даден район се изсича селективно: премахват се суги, хиноки, и инвазивни видове като бамбук. Широколистните дървета се оставят, а с повече слънчева светлина на земята те се възстановяват естествено, заедно с нови разсади – засадени от екипите или донесени от птици и животни.
Проектът вече е наполовина завършен, а резултатите са впечатляващи.
„Мониторингът ни показва завръщане на повече животни и насекоми – язовци, езерни костенурки, различни видове жаби и редки насекоми“, казва Ацуши Окада, ръководител на Бюрото по околна среда на град Кобе.
“Освен че намалява прашеца, проектът помага на Кобе да изпълни целта си да увеличи защитените територии до 30% от площта на града до 2030 г. По-разнообразните гори също осигуряват по-добра защита срещу свлачища и природни бедствия, които стават по-чести заради климатичните промени”, подчертава Дайсуке Точимото, лесовъд в град Кобе.
Отсечените дървета се използват за отопление, производство на мебели и японски бели дървени въглища – гориво за барбекю без дим, което намира приложение и в промишлеността. Надеждата е проектът да стане финансово устойчив и да не зависи от публични средства, казва Окада.
Нов данък за горската околна среда
За да подкрепи усилията за замяна на старите насаждения, през 2024 г. националното правителство въвежда данък за горската околна среда от 1000 йени (6 долара) годишно за всички жители. Средствата се използват за устойчиво горско стопанство, включително намаляване на плантационните гори и засаждане на нови, нискополенови разсади – особено в градските райони.
Данни за ефекта от този данък все още няма, но проф. Акира Мори отбелязва, че подкрепата е недостатъчна: общините често нямат капацитет и експертиза да планират и наблюдават такива трансформации. Доклад от 2023 г. на Forest Declaration Assessment показва, че само 30-40% от новоосвободените площи в Япония са били презасадени.
Министерството на горите твърди, че е подобрило методологията си и сега оценява процента на презасаждане на 50-60%.
Мишиба се опасява, че фокусът върху сезонните алергии, а не върху по-широките екологични показатели, може отново да доведе до краткосрочни решения.
„Страната трябва да мисли 50 или дори 100 години напред“, казва той – с оглед на биоразнообразието, климата и хората, които ще живеят край тези гори.
Климатична заплаха
Необходимостта за действие се засилва и от друг фактор – изменението на климата. Температурните и метеорологичните промени по света влияят върху разпространението на полени, а Япония регистрира най-ранното си разпространение на прашец през 2025 г.
„Разпространението на полени е силно повлияно от температурата и вятъра“, казва Май Сато от Японската метеорологична асоциация (JWA), която публикува редовни национални прогнози за полени.
Големите горски масиви на Япония също задържат огромни количества въглерод. Плантациите суги са отговорни за почти половината от годишното улавяне на въглерод от горите. Япония разчита силно на това улавяне, за да постигне целта си за нетни нулеви емисии, подкрепено от схема за въглеродни кредити.
Но от 2004 г. насам страната наблюдава спад в годишното количество абсорбиран въглерод – резултат от застаряващи гори, които улавят по‑малко CO₂. Изследванията показват, че прореждането на старите дървета и засаждането на нови, по‑млади и по‑разнообразни видове ще бъде ключово за поддържане на ефективен въглероден поглътител.
Министерството на горите заявява, че активно презасажда изсечените площи със суги с ниско съдържание на полени или други дървесни видове:
„По този начин ще продължим устойчиво да поддържаме многобройните функции на горите, включително ролята им като въглероден поглътител, и ще допринесем за климатичните цели на Япония.“
