Ново проучване установи, че горски пожари са опустошили по-богатите части на света през 2025 г. В световен мащаб площта, опустошена от пламъци, обаче е намаляла, предава Гардиън.
Катастрофални пожари отнеха животи, домове и работни места миналата година в Калифорния, Канада, Европа и Южна Корея. Но 335 милиона изгорели хектара е вторият най-нисък резултат от 2002 г. насам. До голяма степен това се дължи на разширяването на африканските ферми, които фрагментираха ландшафтите и възпрепятстваха разпространението на големи пожари в савана.
Бедствията през 2025 г. включваха шотландски „мегапожар“, който изгори над 100 000 хектара – допринасяйки за това Обединеното кралство да счупи рекорда си за изгоряла площ – и пожарите в Палисейдс и Ийтън в Лос Анджелис, които бяха сред най-разрушителните в историята на САЩ.
Рекордни пожари в Испания и Португалия изгориха над половин милион хектара, докато Южна Корея отбеляза най-големия и смъртоносен сезон на горски пожари в историята си.
Проучването установи също, че пожарите са представлявали над 38% от застрахователните загуби от метеорологични бедствия през 2025 г.
„2025 г. показва, че една „тиха“ година без пожари в световен мащаб все още може да бъде опустошителна. Наблюдаваме нарастващо разминаване между общата изгоряла площ и реалните последици“, казва Матю Джоунс, климатолог в Университета на Източна Англия и водещ автор на изследването.
Промените в земеползването означават, че горските пожари намаляват като бройка, но глобалното затопляне създава условия, които им позволяват да се разпространяват изключително бързо. Това създава реална опасност пламъците да преминат границата между дивата природа и града, където хората са най-застрашени.
Неблагоприятното време превърна някои от пожарите от миналата година в експлозивни огнени стихии. В Южна Калифорния и Южна Корея, например, силни ветрове и суха растителност са разпространили пожари през гъсто населени райони, причинявайки „изключителна смъртност, масови евакуации и големи загуби на инфраструктура“. Междувременно в Средиземно море сушата и екстремните горещини са довели до тежки пожари, от Португалия до Турция.
„Тези условия не причиняват пожарите, но в случай на пожар, имаме материал, който е по-запалим от обикновено – защото е по-сух – и вятърни условия, които разпалват пламъците. Това прави възникването на големи пожари по-вероятно“, казва Дейвид Гарсия, приложен математик в Университета в Аликанте, който не е участвал в проучването.
Проучване, проведено миналата година, установи, че екстремните метеорологични условия, подхранващи пожарите в Португалия и Испания, са били 39 пъти по-вероятни поради климатични промени.
„Ако продължим да затопляме планетата, мащабните пожари ще продължат да се увеличават“, добавя Гарсия.
Малък брой екстремни пожари определят последиците от целия сезон
В Канада обаче екстремни емисии от горски пожари са регистрирани за трета поредна година. От 2023 г. насам бореалните гори в Северна Америка са отделили близо 4 милиарда тона CO2, надвишавайки общите емисии за предходния 15-годишен период.
Освен че затоплят планетата, замърсителите в дима от горски пожари водят до огромен брой смъртни случаи от вдишване на мръсен въздух. Токсичните частици, изхвърлени от канадските горски пожари през 2023 г., убиха 82 000 души, според проучване, публикувано през септември, като димът достигна градове в САЩ, Европа и Африка.
Адриан Регос, ландшафтен еколог в Биологичната мисия на Галисия, Испания, който не е участвал в проучването, заяви, че събитията от миналата година илюстрират как относително малък брой екстремни пожари могат да доминират екологичните, социалните и икономическите последици от целия пожарен сезон.
„По-широката тенденция, подчертана от това проучване, е в съответствие с това, което наблюдаваме в цяла Южна Европа – докато общата изгоряла площ може да варира от година на година, изменението на климата увеличава вероятността от екстремни пожароопасни метеорологични условия, а натрупването на гориво, свързано с изоставянето на селските райони, прави много ландшафти по-уязвими към големи, бързо разпространяващи се пожари. Следователно предизвикателството е не само намаляване на броя на пожарите, но и повишаване на устойчивостта на ландшафтите и общностите на екстремни събития“, обяснява Регос.
