Все по-честите интензивни валежи, последвани от продължителни периоди на засушаване, показват сериозни слабости в управлението на водите в България. Пораженията от бедствията могат да бъдат ограничени, но само при наличие на дългосрочна стратегия и координирани действия.
Това заяви пред bTV бившият министър на околната среда и водите Юлиан Попов в коментар за наводненията в Централна и Северна България.
„Ние нямаме системен подход – чакаме нещо да се случи и тогава започваме да реагираме, обикновено с паника и кризисно управление. Проблемът не се изчерпва само с почистването на речните корита. Начинът, по който се управляват реките в България, е сгрешен. Те непрекъснато се застрояват и коригират. Това е старомоден подход, който има сериозни негативни последствия“, заяви той.
Според него в управлението на риска трябва активно да участва и застрахователният сектор.
„Когато започне наводнение, разговорът веднага е какво ще плати държавата. Застрахователите почти не присъстват в този процес. А когато застрахователният бизнес е активен, той упражнява контрол, прави проверки и дава насоки, защото има интерес от това“, посочи бившият министър.
Според него държавата трябва да се намесва само в най-критичните ситуации, а не да поема щетите при всяко бедствие.
„Не е нормално да се очаква при всеки проливен дъжд или наводнено мазе държавата да плаща за всичко“, допълни Попов.
Според него проблемът с реките е резултат от години неправилни инженерни решения и безконтролно строителство.
„Реката трябва да се диагностицира от началото до края. Не е достатъчно просто да се почисти. В София, например, реките са вкарани в бетонни корита, върху тях се строят мостове и инфраструктура, които ограничават проводимостта им“, каза той.
Като пример той посочи Орлов мост, където според него мостовото съоръжение затваря значителна част от речното сечение. Бившият министър предупреди и за рисковете от презастрояването в подножието на Витоша.
„Полите на планината са естествена ретензионна система, която задържа водата. В момента обаче тези територии се застрояват непрекъснато. Пример за това е Боянското блато, което изпълнява важна защитна функция за столицата. Това е естествен ретензионен обем над София, а върху него продължава да се строи“, предупреди Попов.
Той коментира и връзката между климатичните промени и зачестяващите екстремни явления.
„Ако климатичните промени продължат да се развиват по начина, по който се очаква, внезапните силни валежи ще стават все по-чести и по-интензивни. Последствията могат да бъдат катастрофални, особено в туристически райони по време на активен сезон. Ако наводненията в Царево се бяха случили в пика на сезона, жертвите можеше да бъдат десетки, дори стотици“, каза той.
Попов обърна внимание и на проблема с безводието, който според него няма да бъде решен без сериозни инвестиции във водната инфраструктура.
„На много места вече има режим на водата. Това не е само резултат от климатичните промени, а от лошото управление на водния сектор. В някои населени места се губят между 50% и 80% от водата заради амортизирана инфраструктура. Нормално е да се стига до воден режим, когато се губят толкова огромни количества вода. В Плевен годишно пада около 15 пъти дъждовна вода от необходимото за потреблението на града, но тя не се използва ефективно нито за напояване, нито за битови нужди“, подчерта Попов.
В заключение той обобщи, че България се нуждае от цялостна реформа в управлението на водите, съчетана с модерни и природосъобразни решения.
Севлиево и околните села вече имат питейна вода
Водоснабдяването на Севлиево и другите населени места, които останаха без питейна вода след наводненията от последните дни, е възстановено. Препоръчително е хората да не използват все още водата от чешмите за пиене и готвене.
Водоподаването в района беше прекъснато, след като 87-метров участък от основния водопровод беше скъсан вследствие на поройните валежи. Работата по възстановяването му приключи късно снощи, а водата е потекла в чешмите на хората рано тази сутрин.
Около 3000 декара земеделски площи са пострадали вследствие на наводненията в района на Севлиево. Това каза министърът на земеделието Пламен Абровски по време на брифинг, в който участваха още министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков и министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, предава БТА.
По предварителни данни щетите засягат както обработваеми площи, така и животновъдни стопанства. Абровски посочи, че при посещението си на терен е установил сериозни поражения, включително в два животновъдни обекта.
Министърът обясни, че наводнените пасища създават сериозни затруднения за животновъдите, тъй като животните нямат възможност да пасат. По думите му тежко е положението и в кравеферма, инспектирана по време на огледите.
Абровски заяви, че вече е създадена организация за работа на място, като общинските служби по земеделие работят на терен и приемат информация за щетите. Той уточни, че след подаване на заявленията има 10-дневен срок, в който служителите извършват огледи, обработват информацията и я насочват за изплащане на обезщетения.
Министърът призова земеделските производители възможно най-бързо да се свържат с общинските служби по земеделие, за да могат заявленията им да бъдат обработени своевременно и средствата да достигнат до засегнатите в кратки срокове.
Три вида социални помощи за пострадалите
Пострадалите от наводненията в района на Севлиево могат да разчитат на минимум три вида социална помощ, като максималният размер на подпомагането достига близо 4000 евро. Това каза министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
По думите ѝ до момента в града са извършени 110 обхода на домовете на пострадали хора, като се правят описи и оценки на щетите. Ефремова посочи, че помощите могат да бъдат отпуснати в спешен порядък след одобряване на необходимите документи.
Министърът обясни, че подпомагането включва еднократна помощ в размер на 1171 евро, допълнителна помощ от около 1500 евро, както и до 1300 евро за подмяна на унищожени електроуреди чрез фонд „Социална закрила“. По думите ѝ средствата са осигурени в държавния бюджет и се изплащат в кратки срокове.
Над 100 са пострадалите домакинства във Велико Търново
Над 100 са пострадалите домакинства във Велико Търново и населените места след голямото наводнение, предстои финансово подпомагане от държавата, съобщи в официалната си страница във Фейсбук кметът на общината Даниел Панов.
Той се е срещнал със заместник-министъра на труда и социалната политика Надя Клисурска, която го е уверила, че ще се действа максимално бързо за навременна помощ.
От днес следобед смесени комисии от общината и дирекция „Социално подпомагане“ ще посетят хората, за да изготвят докладите и документите за помощите.
Кметът Панов подчертава също, че е важно да бъде свикана междуведомствената комисия по бедствия и аварии, за да започне бързото възстановяване на увредени улици, пътища и мостове, както и почистване на речните корита.










