Европейският парламент обсъжда по-строги правила за това как инвестиционните фондове представят своите ESG и устойчиви характеристики пред инвеститорите. Целта е хората и компаниите по-лесно да разбират дали един фонд наистина е „зелен“ или устойчив, а не само използва подобни послания в маркетинга си.
Това става ясно от нов проектодоклад за преразглеждането на европейския Регламент за разкриване на информация за устойчиво финансиране (SFDR).
Докладът е изготвен от евродепутата Гербен-Ян Гербранди и предлага по-ясни правила, повече прозрачност и нова система за категоризация на устойчивите инвестиционни продукти.
Проблемът с настоящите правила
SFDR се прилага в ЕС от 2021 г. и задължава финансовите компании – като фонд мениджъри и пенсионни фондове – да разкриват информация за устойчивостта на своите инвестиции.
На практика обаче правилата често се оказват прекалено сложни и трудни за разбиране. Според Европейската комисия много инвеститори не могат лесно да сравняват фондовете и да преценят доколко те са устойчиви.
Допълнително объркване създават и популярните категории „член 8“ и „член 9“ по SFDR, които пазарът започна да използва като своеобразни ESG етикети. Това често създава впечатление, че фондовете по член 9 са напълно устойчиви, а тези по член 8 автоматично имат силни ESG политики – нещо, което невинаги е така.
Какво предлага ЕС?
Европейската комисия предлага по-опростена система с три категории устойчиви финансови продукти:
- „Устойчиви“ – фондове, които инвестират в дейности и компании с ясно положително въздействие върху климата, околната среда или обществото;
- „Преход“ – фондове, които подкрепят компании в процес на трансформация към по-устойчив модел;
- „ESG основи“ – продукти, които прилагат ESG критерии в инвестициите си, но не покриват високите изисквания на първите две категории.
По-строги изисквания за прозрачност
Проектодокладът подкрепя тази нова система, но предлага и допълнителни мерки. Сред тях е задължително разкриване на т.нар. основни неблагоприятни въздействия (PAI) – показатели, които показват как инвестициите влияят негативно върху околната среда и обществото. Така инвеститорите ще могат по-лесно да сравняват различните фондове.
Предлага се и фондовете ясно да описват своята стратегия за ангажираност – например как работят с компаниите, в които инвестират, за да подобрят техните ESG практики.
Една от по-интересните идеи е въвеждането на специален отказ от отговорност за продукти, които говорят за устойчивост, но не попадат в нито една от новите категории.
Така инвеститорите ще бъдат предупреждавани, че съответният продукт не отговаря на европейските стандарти за устойчив финансов продукт.
Докладът предлага и допълнително условие за категорията „ESG основи“. Тези фондове ще трябва да изключват поне 20% от компаниите с най-слаби ESG показатели от своя инвестиционен портфейл или бенчмарк.
Какво следва?
Проектът ще бъде представен през юни в Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, а гласуването по предложенията се очаква през юли.
Ако бъдат приети, промените могат значително да променят начина, по който устойчивите инвестиционни продукти се представят на европейския пазар, и да ограничат практиките на т.нар. „greenwashing“.










