Десетки държави, водещи глобалния стремеж към екологичност, се събраха в Колумбия тази седмица, за да подкрепят стъпките за отказ от изкопаемите горива. И все пак, дори докато го правят, много от тях се борят да устоят на изкушението да използват замърсяващите петрол и газ в почвите и моретата им, пише Политико.
Нарастващата геополитическа нестабилност – и най-вече продължаващата война в Иран – накара правителствата да търсят алтернативи на вноса на изкопаеми горива, с надеждата да изолират икономиките си от външни кризи.
За повечето това означава удвояване на прехода към чиста енергия като слънчева и вятърна. Но в страни, надарени с ресурси от изкопаеми горива, някои лидери и законодатели също се застъпват за повече сондажи.
Това означава, че нещата може да станат неудобни на първата глобална конференция за преход от изкопаеми горива, шестдневна среща, която се провежда в пристанищния град Санта Марта в Колумбия.
Дания например обмисля удължаване на лицензите за нефт и газ. Германия иска да увеличи производството на газ. Нидерландия също. Междувременно британското правителство е под натиск да одобри по-нататъшни сондажи в Северно море.
„Европа трябва да стъпи на собствените си крака. Това изисква да инвестираме масово в собствения си енергиен капацитет. Преди всичко в зелени решения. Но също и в доставките, които поддържат производството, докато засилваме разширяването на зелената, стабилна енергия“, заяви Мортен Бьодсков, министър на индустрията на Дания, който вече обяви възможността за повече лицензи.
„Подобни дискусии показват, че енергийният преход е трудно процес дори за страните лидери“, казва Бет Уокър, старши политически съветник в мозъчния тръст E3G.
И това не е дилема само за европейските правителства.
Президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум, бивш климатолог, оттегли противопоставянето си на хидравличното разбиване, спорна технология за добив на газ, известна като фракинг, за да намали зависимостта на страната си от вноса от САЩ.
„В продължение на много години аз самата казвах „не“ на фракинга. Но когато гледам новите технологии и положението на страната по отношение на енергийната зависимост, най-лошото, което можем да направим, е просто да кажем „не“, заяви Шейнбаум миналата седмица.
Всички тези страни все още настояват да ускорят прехода си към чиста енергия. Те настояват, че вътрешният добив е само временно решение за справяне с остра криза.
Критиците обаче предупреждават, че добивът на повече изкопаеми горива няма да намали краткосрочните цени на енергията, а ще увеличи замърсяването с парникови газове и следователно глобалните температури в дългосрочен план.
„Това е моментът страните, които са сериозни по отношение на климатичната криза, да се обединят и да се откажат от изкопаемите горива. Често казано, вече имаме много повече петрол и газ, отколкото е безопасно да се изгарят. Някои ресурси трябва да си останат в земята“, казва Теса Хан, изпълнителен директор на организацията с нестопанска цел Uplift.
Труден преход
Международната агенция по енергетика отправи подобен призив преди пет години, предупреждавайки, че не трябва да се одобряват нови нефтени и газови находища, ако светът иска да постигне целта на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий.
„Страните не се вслушаха в предупреждението. Най-малко 180 нови газови и нефтени находища бяха одобрени между 2021 и 2025 г., без да се броят разширенията или методите като фракинг“, казва Скот Цимерман, който следи нефтените и газовите проекти за Global Energy Monitor.
Участниците в срещата в Санта Марта бяха посрещнати с нов призив от учени да спрат „изцяло новото разширяване на изкопаемите горива“, според предварителен доклад, разпространен до правителствата.
Това е трудна задача за големите производители на изкопаеми горива, които ще участват, като Канада и Ангола. Най-големите замърсители – Китай, Индия и САЩ – няма да присъстват.
И дори очевидно амбициозните по отношение на климата съдомакини на срещата на върха е малко вероятно да подкрепят призива.
Новото центристко коалиционно правителство в Нидерландия, което ръководи конференцията заедно с Колумбия, изключи възможността за повторно отваряне на находището Грьонинген, най-големият резерв от природен газ в Европа, и няма да издава допълнителни лицензи в горещата точка на биоразнообразието във Ваденско море, но заедно със съседа си Германия напредва с други проекти в Северно море.
„Отново се съгласихме да ускорим увеличаването на добива на газ в Северно море“, каза миналия месец премиерът Роб Йетен, бивш министър на климата, след среща с германския канцлер Фридрих Мерц.
Министерството на климата на Нидерландия не вижда противоречие.
„Страната ни е напълно ангажирана с прехода от изкопаеми горива. И все пак ние признаваме, че преходът е сложен и дълъг. Реалността е, че все още се нуждаем от изкопаеми горива, защото все още няма достатъчно устойчиви алтернативи. Но трябва да направим повече колективно, за да ги премахнем постепенно. И трябва да се организираме по-добре в мащаб – в съответствие с мащаба на предизвикателството. За това е конференцията в Колумбия“, заяви говорител на министерството, позовавайки се на високия дял на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на страната.
Следващата стъпка е фракингът
В Германия пакетът от този месец за справяне с нарастващите разходи за енергия, предизвикани от войната в Иран, включваше коалиционно споразумение за разработване на избрани местни газови резерви, наред с разширяването на възобновяемите източници.
„Следващата стъпка ще бъде фракингът“, заяви баварският премиер Маркус Сьодер.
Германското министерство на енергетиката също проучва тази технология, забранена в страната от почти десетилетие. Говорител на службата настоя, че засега няма конкретни планове.
„Министър Катерина Райхе посочи, че Германия трябва да държи на масата всички реалистични варианти, когато става въпрос за енергийните си доставки. Страната остава ангажирана с климатичните си цели и Парижкото споразумение“, заяви говорителят.
Други страни продължават с фракинга, за да повишат енергийната си сигурност, според аналитичната фирма WoodMackenzie. Това включва Мексико, където президентът Шайнбаум този месец представи програма за повишаване на енергийната ефективност, увеличаване на възобновяемите енергийни източници и увеличаване на местното производство на газ – включително потенциално фракинг.
Освен опасенията за климата, фракингът носи риск от странични ефекти като замърсяване на водата – причината, поради която самата Шайнбаум дълго време се противопоставяше на технологията.
Сега обаче тя е оставила тези притеснения настрана, за да намали зависимостта на Мексико от внос от САЩ, които доставят три четвърти от газа на страната, и е възложила на експерти да изготвят доклад за осъществимостта и устойчивостта на проектите за фракинг.
Този месец Гърция се придвижи към одобряване на първото си офшорно проучване от близо 40 години. Френският Сенат по-рано тази година одобри предложение за разрешаване на сондиране на нефт и газ в отвъдморски територии, за да се подобри сигурността на доставките – което противоречи на желанията на правителството и на десетгодишен закон, слагащ край на проучванията. Някои законодатели сега настояват за разширяване на производството на петрол в континентална Франция.
Дори Дания, която има едни от най-амбициозните климатични цели в света, обмисля удължаване на лицензите за производство в своите находища в Северно море.
„Бих предпочел Европа да може да се справи със зелена енергия. Но реалността е различна и аз фундаментално вярвам, че е по-добре за Европа да получава газ от Дания, отколкото от страни извън нашия континент“, заяви датският министър на климата Ларс Аагард в края на февруари.
