Нов доклад предупреждава, че по-бедните страни ще отчетат много по-висок брой смъртни случаи от екстремни жеги в сравнение богатите, тъй като причинените от човека климатични промени продължават да повишават температурите, предава Earth.org.
Топлинните вълни са най-смъртоносният вид екстремно време. Между 2000 и 2019 г. приблизително 489 000 души годишно са умирали от екстремни жеги по света, като 45% от смъртните случаи са в Азия, а 36% – в Европа, най-бързо затоплящият се континент. Смъртността тук, свързана с жегата, е нараснала с около 30% за две десетилетия.
Страните с ниски доходи ще пострадат най-силно, се посочва в нова статия, публикувана миналия месец. Изследователи от Лабораторията за въздействие върху климата (Climate Impact Lab) изчисляват, че до 10 пъти повече (391 000) души годишно могат да умират от жега в страни с ниски доходи и 39 000 души годишно – в страни с високи доходи.
Причината е, че по-бедните държави разполагат с по-малко ресурси и инфраструктура, за да се справят с нарастващите рискове. До средата на века смъртните случаи, свързани с жегата, могат да се увеличат:
- +60 на 100 000 души в страни от региона Сахел в Африка (Нигер, Буркина Фасо) – повече от сегашната смъртност от малария
- +30 на 100 000 в Югоизточна Боливия сравнимо със смъртността от диабет
- +51 на 100 000 в Пакистан – равностойно на смъртността от туберкулоза и инсулт в страната днес
Според проучването се очаква по-горещите региони като Северна Африка, Близкия изток и Югозападна Азия да отбележат най-голямо увеличение. В страни със силно разнообразен климат, като САЩ и Боливия, разликите ще бъдат резки. Някои по-студени региони – Аляска, Канада и Гренландия – вероятно ще отчетат спад.
Констатациите на доклада се основават на предишни рецензирани прогнози на Climate Impact Lab. Оценките показват, че един-единствен горещ ден с температури над 35°C, увеличава смъртността с четири смъртни случая на 1 милион души.
„Този доклад разкрива една от най-жестоките иронии на изменението на климата – прогнозира се, че то ще убие милиони хора в страните, които са направили най-малко, за да го причинят“, казва Майкъл Грийнстоун, съосновател на Climate Impact Lab и директор на Института за климат и устойчив растеж и Института за енергийна политика към Чикагския университет.
Докладът излиза дни след предупреждение на ООН, че климатичната система на Земята е „по-небалансирана от всякога“.
Целенасочените мерки за адаптация могат да спасят животи
Изследователите подчертават, че бъдещата смъртност ще зависи както от затоплянето, така и от инвестициите в адаптация към климата, включително климатични и охладителни центрове.
„Идентифицирахме регионите по света, където инвестициите в адаптация могат да спасят най-много животи“, казва Грийнстоун.
Констатациите са особено полезни за страни с ограничени ресурси. В случая с Боливия, например, мерки за адаптация са необходими в низините, докато по-хладните, планински райони са по-малко застрашени от покачващите се температури.
„Както всяко пътуване изисква карта, така и ефективната адаптация изисква да знаем къде са най-необходими действия и кои инвестиции ще имат най-голям ефект“, казва Грийнстоун.










