Наводненията са най-честите и разрушителни природни бедствия в Европа, включително и в България. Честотата и интензитетът им се увеличават заради климатичните промени, а разрушенията по пътя им са пряко свързани с начина, по който управляваме териториите и инфраструктурата си.
България се нарежда сред десетте най-засегнати държави от екстремни метеорологични явления, сочи доклад на Germanwatch за 2022 г. Страната отчита 0,5 смъртни случая и близо 200 засегнати души на 100 хиляди жители, а икономическите щети възлизат на близо 260 млн. евро или 0,3% от БВП.
В Карловско наводненията от 2022 г. засегнаха десетки села. Комбинацията от проливни дъждове, планински релеф и натрупани дървесни маси в реките доведе до мащабни щети, надхвърлящи 35 млн. евро, разрушена пътна инфраструктура, мостове, водопроводи. За щастие, нямаше човешки жертви.
След 2022 г. България преживя още две тежки наводнения, които ясно показаха нарастващия риск и уязвимостта на различни региони. В Царево през 2023 г. интензивни валежи предизвикаха поройни наводнения, довели до четири жертви, над 4000 засегнати души в региона, сериозни поражения върху сгради и частни имоти, разрушени мостове, пътища и туристическа инфраструктура.
Подобна ситуация имаше и в курортния комплекс „Елените“, където силни бури и застрояване на речното корито причиниха бързо заливане на територии. Това доведе до четири жертви, над 200 евакуирани души, сериозни поражения върху хотели, ваканционни имоти и инфраструктура, прекъснато електрозахранване и щети за милиони.
Тези събития подчертават както влиянието на екстремните климатични явления, така и необходимостта от по-добро управление на риска и ефективни системи за ранно предупреждение.
Видовете наводнения и най-честите причини за тях
В зависимост от причините на възникване и протичането им, наводненията могат да бъдат следните:
- Речни наводнения – възникват при преливането на реки
- Поройни наводнения – причинени от интензивни краткотрайни валежи, характерни с бързото си развитие и разрушителна сила
- Градски наводнения – резултат от недостатъчен капацитет на канализационните системи и силна урбанизация
- Крайбрежни наводнения – свързани с бури, покачване на морското ниво и щормови вълни
„Причините за наводненията винаги са комплексни, но те се превръщат в проблем, когато се намесим ние, хората. Климатичните промени променят условията и това е свързано с по-голяма интензивност и честота на екстремните валежи“, обясни пред ESGnews.bg проф. Стелиан Димитров, директор на Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии (НУЦГИТ) и ръководител на Катедра „Геопространствени системи и технологии“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Причините за наводнения могат да бъдат климатични фактори, като интензивни валежи, географски особености, човешката дейност и инфраструктурни проблеми. Все по-често комбинация от тези фактори води до тежки последици. В България тя е особено видима – разнообразният релеф създава предпоставки за различни типове наводнения в сравнително малка територия.
Кои са най-рисковите региони в България?
Проф. Димитров обясни, че практически всички региони в страната могат да бъдат рискови, особено по Черноморското крайбрежие и подножието на планините, като рискът е най-голям при т.н. внезапни наводнения.
„Внезапните наводнения представляват едни от най-опасните и трудно предсказуеми явления, особено в малки водосбори. Тези събития имат кратка продължителност, висока интензивност и силно локален характер. Най-често се предизвикват от кратки, но интензивни валежи. При такива условия оттокът се формира изключително бързо и често достига значително по-високи обеми в сравнение с други типове наводнения, поради ограниченото време за попиване в почвата и оттичане на водните маси“, обясни проф. Стелиан Димитров.
Според експерта тези бедствия не могат да бъдат предотвратени, но можем да смекчим последствията от тях.
„Необходими са умни природно-базирани решения – това е смисленият подход. Но за да ги прилагаме, трябват знание и използваеми научни данни“, категоричен е проф. Димитров.
Всяко инвестирано 1 евро в адаптация към климатичните промени може да донесе между 4 и 10 евро икономическа полза чрез избегнати щети и загуби, сочат данни на ООН.
На въпрос дали България е подготвена за следващото голямо наводнение, той е категоричен, че не сме.
„Нито държавата, нито хората са подготвени. Причините са много, но най-големите проблеми са липсата на данни и знание“, каза директорът на Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии.
Как действат системите за ранно предупреждение?
„Системите за ранно предупреждение са ключов инструмент за намаляване на щетите и спасяване на човешки животи. В България системата се контролира от пожарните служби в страната и при риск от наводнения преминава през три основни етапа: наблюдение, вземане на решение за предупреждение и информиране на населението“, разказа за ESGnews.bg комисар Илия Георгиев, началник на отдел „Превантивна дейност“ при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР София.
Какво представлява наблюдението?
Наблюдението включва събиране и анализ на данни от различни източници – системи за мониторинг на времето и водните нива, както и прогнози за опасни явления. Източници на такива данни са Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Агенцията за проучване и поддържане нивото на река Дунав, например. Допълнителна информация постъпва и чрез сигналите към телефон 112.
България използва и данни от европейската система за ранно предупреждение при наводнения EFAS, част от програмата „Коперник“. Всички тези данни се обединяват и анализират, за да достигнат навреме до отговорните институции. От пожарната служба не дадоха информация на база какви критерии се вземат тези решения.
Как се взима решение за ранно предупреждение?
Те обясниха, че когато има риск или вече възникнало наводнение, компетентните органи – министри, областни управители или кметове – решават дали да бъде издадено предупреждение, но не поясниха кой в коя ситуация е отговорен.
Как тази информация достига до хората?
Предупрежденията достигат до населението чрез различни канали – сиренната система, мобилната платформа BG-ALERT, както и чрез радио и телевизия.
Системата BG-ALERT изпраща съобщенията до всички включени мобилни телефони в засегнатия район в рамките на минути чрез клетките на мобилните оператори. В същото време сиренната система в страната продължава да се модернизира и разширява.
„Нито един от тези канали не е напълно достатъчен сам по себе си. Затова те се използват комбинирано, за да може предупрежденията да достигнат до възможно най-много хора навреме“, коментира за ESGnews.bg комисар Калоян Дончев, началник на отдел Национален оперативен център при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР София.
Проф. Димитров допълни, че тези системи са ефективни при речни наводнения, но при внезапните почти нямат роля.
„Важно е да подчертаем, че ранното предупреждение не винаги означава навременна реакция. При поройни наводнения, каквито бяха тези в Царево и „Елените“, времето за реакция може да бъде само няколко минути“, поясни още той.
Успешни примери от Европа
Страната ни може да се поучи от успешните примери на някои европейски държави, в които системите за ранно предупреждение функционират и се използват ефективно от много години. Такъв пример е Нидерландия, един от световните лидери в управлението на водите. Нейната изключително интегрирана система, прогнозира в реално време нивата на водата и потенциалните рискове. Тази информация се свързва с автоматизирани системи за предупреждение и управление на диги, шлюзове и бариери. Ключов елемент е и подходът „живот с водата“, при който не само се предотвратяват наводнения, но и се планират територии, които могат контролирано да поемат излишната вода.
Франция е сред водещите примери в Европа със своята система за ранно предупреждение Vigicrues, която следи в реално време нивата на реките и риска от наводнения. Системата предоставя публична информация за тях, а една от най-силните страни на Vigicrues е нейната цветна скала, която прави информацията разбираема за всички: зелено (няма риск), жълто (повишено внимание), оранжево (значителен риск от наводнения), червено (висок риск, очакват се сериозни щети). Това позволява бърза ориентация както за гражданите, така и за местните власти.
След тежките наводнения през 2021 г. Германия значително подобри своите системи за ранно известяване и координация, внедрявайки система за директни съобщения към всички мобилни телефони в даден засегнат регион. Системата не зависи от приложения или регистрация и е едно от най-големите подобрения за бързо достигане до населението. Тя също така има дълъг хоризонт на предупреждение – в някои случаи може да дава предупреждения 4-7 дни предварително за подготовка. Страната също така модернизира своите сиренни системи, които вече могат да работят дори при липса на ток и мобилна мрежа.
Тези примери показват, че комбинацията от технологии, добра координация и информираност на населението може значително да намали риска от тежки последици при наводнения. Разбирането на видовете наводнения, причините и рисковете е изключително важно за по-добрата подготовка. В условията на климатични промени инвестициите в устойчиви инфраструктури и ефективни системи за ранно предупреждение вече не са избор, а необходимост.
Източници:
https://bntnews.bg/news/elenite-sled-potopa-shteti-ravnosmetki-i-otgovornost-1361477news.html
