По повод новата наредба за енергийно бедните домакинства, Климатека публикува анализ на Теодора Пенева – изследовател в Института за икономически изследвания при БАН и старши експерт във ВВФ България. Тя е един от най-изявените специалисти по енергийна бедност и участва активно в консултациите за Националния план за Социалния фонд за климата.
На 10 февруари правителството обяви за обществено обсъждане наредба, която определя подробно и комплексно реда и критериите за това кои домакинства попадат в категорията „енергийно бедни“. Мярката беше представена като част от пакета политики в сектора на енергетиката и социалната подкрепа, в контекста на предстоящата либерализация на пазара на електроенергия и функционирането на Социалния фонд за климата.
С този нов регламент енергийно бедните няма да получат помощ в рамките и на тази година (освен ако правителството изрично не въведе такава след промените от 10 февруари). Новата наредба, представена като мярка за подкрепа и обявена за обществено обсъждане, не им дава права или финансиране, но определя кой попада в категорията „енергийно беден“.
Наредбата за ред, условия и критерии за определяне на статут на енергийно бедни домакинства е първата стъпка в тази посока като продължение на усилията за създаване на по-ясна рамка за идентифициране на уязвимите групи в страната.
Хронология на събитията
- Декември 2023 г. – приета е първата версия на наредбата, която въвежда основни дефиниции за: енергийно бедни домакинства и за уязвими клиенти на електроенергия
- 10 февруари 2026 г. – публикуван е нов проект за обществено обсъждане (до 12 март), който разширява критериите и добавя механизъм за информационна система
- 29 март 2026 г. – правителството обявява приемането на новата наредба като част от пакет от мерки
- Най-рано от средата на 2026 г. – очаква се изграждане на информационна система за идентификация
- Най-рано от 2027 г. – възможни реални финансови мерки едва с приемането на Социалния план за климата
Какво реално прави наредбата?
На практика наредбата не въвежда подкрепа, а създава ясен и точен механизъм за идентификация – кой попада в категорията „енергийно беден“ или „уязвим клиент“ и кой не.
Това ще става чрез централизирана информационна система, която ще събира и комбинира данни от различните институции – лични данни, данни за доходи и социален статус, за здравословно състояние и степен на увреждане, а също и характеристики на жилището – има ли сертификат за енергийна ефективност издаден от Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), конкретни данни за електромера, адрес и местоположение на обекта. На тази база ще се определя дали едно домакинство отговаря на критериите за уязвимост.
Целта е всички тези данни да се комбинират, за да може автоматично да се определя дали едно домакинство попада в категорията „енергийно бедно“ или „уязвим клиент“.
Удостоверението за енергийна бедност или уязвимост ще се издава за срок от 12 месеца.
Системата ще се създаде и управлява от Министерство на електронното управление. За автоматична проверка на статута то ще обменя данни между общо 8 министерства и агенции (Национална агенция за приходите (НАП), Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО), Агенция за социално подпомагане и др.).
Така държавата прави първата стъпка – да преброи и опише енергийно бедните. Дали ще функционира тази система и как ще се продължи – ще зависи от бъдещото правителство.
Какво НЕ урежда наредбата
Наредбата не дава реална подкрепа на енергийно бедните домакинства в момента. Както и за близките месеци, освен ако управляващите не направят промени в регламента сега, за които обаче трябва да има източник на финансиране, а той няма откъде да дойде.
Най-важното, което липсва в нея, са права. В нея няма определени права на уязвимите и енергийно бедните лица и домакинства – тя определя само реда, условията как те да бъдат идентифицирани. Поне в последния вариант публикуван за обществено обсъждане няма определени финансови помощи за уязвимите групи.
Правата, от които се нуждаят енергийно бедните
Какви права може и е добре да се заложат, ако правителството пожелае:
- право на специално обозначение във фактурите – така електроразпределителното дружество ще може да разпознава клиента като уязвим. Това позволява автоматично прилагане на определени мерки, ако съществуват;
- право на защита срещу прекъсване на електрозахранването при определени условия;
- право на достъп до целева подкрепа при либерализация на пазара на електроенергия и до програми за енергийна ефективност;
- право на информация за приложими мерки за намаляване на енергийната бедност.
Дори едно домакинство да бъде официално определено като „енергийно бедно“, това само по себе си не води до автоматична подкрепа. Наредбата няма краткосрочен ефект.
Към момента нито една от тези мерки не е ясно разписана или гарантирана. Дори системата да започне да функционира, реалната помощ може да се очаква при следващи политики, които ще се финансират най-вече чрез Социалния план за климата.
Той се очаква да стартира най-рано през 2027 г. и да включва мерки като саниране, подмяна на отоплителни уреди и компенсации при високи цени на енергията. Паралелно се очакват и програми за енергийна ефективност с диференцирано финансиране (с различен интензитет на гранта и по висока подкрепа за по нискодоходните групи), както и механизми за подкрепа при либерализацията на пазара на електроенергия.
Енергийна бедност по заявление
За да бъде определено едно домакинство като енергийно бедно, в повечето случаи се изисква самият човек да подаде заявление-декларация в Агенцията за социално подпомагане. Изключение правят тези, които вече получават такива помощи. Това е разписано в наредбата (чл. 23), но остава трудно откриваемо в самия текст.
„Заявление-декларация за удостоверяване на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия могат да подават всички физически лица пред административния орган по чл. 11, ал. 2 и/или пред друга структура, която обезпечава ролята на център за административно обслужване“.
2 млн. души в търсене на статут без права
На практика това означава, че близо 2 милиона души ще трябва сами да заявят този статут. Всички тези хора трябва активно да кандидатстват за нещо, което към момента не им дава конкретни права, нито пък гарантирана финансова подкрепа, а е валидно за едва 12 месеца.
Трябва да има кампания за идентифициране кой в кое домакинство е, какъв е електромера му и това трябва да се случва преди всички програми. Проблемът е, че не е описано ясно, че това е еднократен акт в началото на процеса. Не е ясно отбелязано при всяка програма ли се пуска заявление, в какви случаи и т.н.
Какво следва?
Приемането на тази Наредба е стъпка към създаване на Информационната система (ИС) с данни за доходите, сградите и състава на домакинствата, за да може да се определя статут. Това обаче се очаква най-рано в средата на 2026 г., ако наредбата бъде окончателно приета и приложена.
Никъде в българското законодателството не фигурира изрично разписан източник на финансиране за тези групи – нито в Закона за социално подпомагане, нито в Закона за енергетика. Финансиране за тях има само в бъдещия Социален план за климата, който няма да стартира преди януари 2027, дори с огромни усилия от страна на правителството.
Дали ще функционира тази система и как – ще зависи от бъдещото правителство и неговите бъдещи решения – както за реални мерки за подкрепа, така и за осигуряване на финансиране. Най-ясният хоризонт за такава подкрепа остава Социалният план за климата.
Тази наредба реално не може да помогне на домакинствата още сега, в следващите месеци. Тя е част от дългосрочната политика за диференцирано подпомагане – с 100% финансиране за най-уязвимите и по-ниска подкрепа за домакинствата с по-високи доходи.
