В продължение на десетилетия икономическият консенсус за въздействието на климатичните промени се основаваше на предположението, че дори значително глобално затопляне би намалило световния доход само с няколко процентна. Тази рамка оформи подхода към ценообразуването на въглеродните емисии и международните климатични преговори. Но ново проучване поставя под въпрос този оптимизъм, като твърди, че икономическите щети може да са много по-големи, отколкото се смяташе досега, предава earth.org.
Установен консенсус
Повечето икономически модели, които насочват климатичната политика, приемат, че устойчивото повишаване на глобалната температура с 1°C намалява световния БВП с около 1-3%. Тези оценки са вградени в широко използвани интегрирани модели за оценка, които определят и социалната цена на въглерода (SCC) – ключов показател за оценка на икономическите щети, причинени от отделянето на един тон въглероден диоксид.
Тази логика представя климатичните промени като сериозен, но икономически управляем проблем. Тя е използвана за оправдаване на цени на въглеродните емисии между 100 и 200 долара за тон в развитите икономики – нива, които много държави дори не доближават.
Но тези модели разчитат на емпирични изследвания, които измерват ефектите от локални температурни промени върху националната икономика. Наблюдават се краткосрочни метеорологични колебания, оценяват се техните икономически ефекти и те се екстраполират към дългосрочни сценарии. Новото проучване предполага, че този подход може да подценява реалния риск.
Нови открития
В работен документ на Националното бюро за икономически изследвания икономистите Адриен Билал и Диего Р. Канциг изчисляват, че макроикономическите щети от климатичните промени може да са значително по-големи, отколкото се смяташе досега. Според тях постоянно повишаване на глобалната температура с 1°C може да намали световния БВП на глава от населението с над 20% в дългосрочен план, като някои сценарии достигат почти 30%.
След глобален температурен шок от 1°C, производството първоначално спада с 2-3%, но загубите се задълбочават през следващите години, достигайки 12-18% след пет до шест години. Ефектите не се възстановяват напълно, което предполага трайни щети върху производителността и натрупването на капитал.
При сценарий, в който глобалните температури се повишат с около 2°C до 2100 г. – приблизително в съответствие с настоящите политики – глобалният БВП на глава от населението може да бъде с над 50% по-нисък спрямо свят без затопляне.
Глобална срещу локална температура
Разликата между новото изследване и предишните модели се свежда до един ключов въпрос: кой температурен показател е най-важен?
По-ранните изследвания се фокусират върху локални температурни вариации – например как една необичайно топла година влияе върху селското стопанство или производителността на труда в дадена държава.
Билал и Канциг вместо това анализират колебанията в средната глобална температура. Техният аргумент е, че изменението на климата е системна трансформация на климатичната система, а не просто сбор от локални аномалии.
Те установяват, че глобалната температура е силно свързана с увеличаването на екстремните климатични събития като суши, горещи вълни, интензивни валежи и екстремни ветрове. Особено затоплянето на океаните изглежда е основен двигател на икономическите щети. Локалните температурни шокове, от друга страна, показват по-слаба връзка с тези екстремуми.
Какво означава това за цените на въглеродните емисии
Най-същественото последствие от новото изследване засяга социалната цена на въглерода (SSC) – ключов показател, който правителствата използват, за да определят колко високи трябва да бъдат цените на въглеродните емисии. На теория данъкът върху въглерода или системите за търговия с емисии трябва да отразяват реалните щети, които тези емисии нанасят на обществото. Колкото по-висока е цената, толкова по-силен е стимулът за бизнеса и потребителите да намаляват емисиите и да инвестират в по-чисти технологии.
Използвайки новите, значително по-високи оценки за щети, авторите изчисляват SCC над 1200 долара за тон. Дори най-ниските стойности в техния модел са няколко пъти по-високи от настоящите политически ориентири. За сравнение: цените в европейската система за търговия с емисии се движат около 80 евро (93 долара) за тон, а много държави определят въглеродните цени далеч под това ниво.
Ако щетите върху климата наистина са толкова големи, настоящите цени на въглеродните емисии може да подценяват драстично реалната икономическа цена на продължаващите емисии. В рамките на конвенционалните модели едностранната декарбонизация изглежда скъпа, тъй като разходите се поемат на вътрешния пазар, докато ползите (избегнатите щети върху климата) се разпределят глобално. Но според новите оценки дори само вътрешните ползи от намаляването на емисиите може да оправдаят много по-агресивна климатична политика.
Какво следва оттук нататък
Като поставя фокуса върху глобалната температура, а не върху краткосрочните локални колебания, проучването оспорва начина, по който икономистите традиционно оценяват икономическите рискове. Ако повишаването на глобалните температури влияе по-силно върху производителността, инвестициите и честотата на екстремни явления, отколкото предполагаха предишни модели, тогава основните допускания в много икономически анализи, може да се наложи да бъдат преразгледани.
Това би имало практически последици. Правителствата често разчитат на тези модели, когато определят цените на въглерода или планират темпа на декарбонизация. Новите данни може да наложат преразглеждане на рамките за ценообразуване, както и на дългосрочното фискално планиране, тъй като климатичните промени биха представлявали по-голяма заплаха за бъдещия растеж.
Влиянието се простира и върху частния сектор. Инвеститорите и финансовите институции все по-често включват климатичния риск в дългосрочните си решения. По-високите оценки за щети подсказват, че климатичните промени представляват по-голям макроикономически риск, отколкото много финансови модели отчитат в момента.
В същото време по-големите оценки на щетите не означават, че икономическият спад е неизбежен. Напротив – те засилват икономическата логика за по-бързи действия. Ако потенциалните разходи от бездействие са много по-високи, тогава възвръщаемостта от смекчаването на последиците и инвестициите в зелени технологии става още по-голяма.
Климатичните промени често се разглеждат като екологично ограничение за растежа. Новото изследване подсказва, че те може да са нещо още по-фундаментално: определящ фактор за самия икономически растеж.










