Водещи работодателски и браншови организации, представляващи производители, вносители, търговци и рециклиращи предприятия в България, настояват за неотложно стартиране на междуинституционален диалог във връзка с натрупани системни проблеми в сектора на управление на отпадъците.
“Начинът, по който се провеждат политиките за разширената отговорност на производителите (РОП) се отразява негативно както на производителите, така и на потребителите. Тази система се финансира от такси, които не можем да разберем много ясно как се формират и как се разходват. Наблюдаваме сериозно увеличение в редица продукти, което се отразява на крайната цена, която плаща българският гражданин.”
Това заяви председателят на УС на Българска стопанска камара (БСК) Добри Митрев по време на пресконференция на тема: „Непрозрачност в системата за управление на отпадъците – по-високи цени за потребителите. Бизнесът настоява за спешни мерки.“
“В българите остава усещането, че високите цени са заради влизането на България в Европейския съюз, но това не отговаря на истината. Проблемите ни са вътрешни. Ние сами си налагаме изключително високи разходи за бизнеса и за потребителите. Всички организации тук се обединихме, за да спрем тази тенденция”, посочи той.
Бизнесът в България плаща най-високите продуктови такси в ЕС
Председателят на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русинова заяви, че продуктовите такси у нас са в пъти по-скъпи от тези, които се заплащат в други европейски държави.
“Това пряко рефлектира върху стойността на продукцията, която заплаща българският потребител. Липсата на ясни правила е една от причините. Другата е липсата на конкуренция на оползотворяващаите компании. Необходимо е да се създадат ясни правила за извършване на тази дейност у нас и да участват всички браншови организации”, обясни Русинова.
Тя е категорична, че таксите за производителите трябва да бъдат сизмерими с нашите съседи Румъния и Гърция, но са доста по-високи от техните.
Председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) Никола Газдов заяви, че българският бизнес плаща най-високите продуктови такси за електрическо и електронно оборудване в Европейския съюз.
“Това засяга не само всички бизнеси, но и потребителите. В момента цената на горивата поскъпва всеки ден заради конфликта в Близкия изток. България днес разполага с 6000 мегавата соларни мощности и 3000 мегавата инсталирани системи за съхранение. Токът от соларната енеегия през деня е много по-евтин и МОСВ трябва с елемент на спешност да промени една своя наредба – да намали размера на продуктовите такси за фотоволтаици до средните за Европа – 50 до 80 евро на тон за фотоволтаични панели и от 300 до 500 евро за литиево – йонни батерии.”, апелира той.
Председателят на АПСТЕ направи сравнение с цените на продуктовите такси на други европейски държави – ставката в България достига 2810 евро на тон, докато в други европейски държави е между приблизително 200 и 800 евро на тон, а в някои случаи не се прилага авансова продуктова такса за индустриални батерии.
„В България плащаме около 460 евро/тон за рециклиране на соларни панели, в Румъния е 118 евро, в Нидерландия е 65 евро. За батериите плащаме 2800 евро/тон, в Румъния е около 200 евро/тон, в Нидерландия за големите индустриални батерии не се плаща продуктова такса“.
Никола Газдов обясни още, че МОСВ трябва да либерализира режима за лицензи на оползотворяващи организации i се премахнат административните бариери пред навлизането на нови организации по оползотворяване.
“Има спешна нужда да се въведат прозрачни критерии, кратки срокове за лицензиране и ефективен независим надзор. Реалната конкуренция е необходимо условие за въвеждане на пазарни, разходно-ориентирани цени и достатъчен капацитет за оползотворяване”, поясни той.
“МОСВ призна, че тази висока цена на продуктовите такси е необходима, за да се изнася в чужбина остаряло оборудване, тъй като нямаме капацитета да се рециклира у нас. Няма гаранция обаче, че тези пари ще ги има, когато трябва да се рециклират например тези батерии след 20 или 30 години. Няма яснота къде отиват и как се изразходват тези средства, а дори и да ги има, след време няма да отидат в нашата икономика, а ще бъдат давани на чужди компании. Това е абсурдно и трябва да се промени”, категоричен е Никола Газдов.
Габриела Чифличка, ген. секретар на Асоциацията на производителите на домакински електроуреди в България (APPLiA България) подчерта, че има нужда от спешно решение, което да нормализира текущите процеси в страната.
“Продуктовите такси при домакинските електроуреди у нас са от 3 до 9 пъти по-високи от тези в други европейски държави. Например таксата за прахосмукачка с тегло 5 кг в Гърция и Румъния е 1 евро, докато в България е 5 евро. Необходимо е нормализиране на цените и призоваваме инсититуциите да пристъпят незабавно към действие”, заяви Габриела Чифличка.
Богомил Николов, председател на асоциация „Активни потребители“, коментира, че трябва да има прозрачност и проследимост за това къде отиват парите от продуктовите такси.
“Потребителите плащат по-високи цени, без да знаят, че една от причините е високата цена на продуктовите такси. Никой не знае къде отиват тези пари и как се използват. Подобен пример мога да дам с опаковките за еднократна употреба. МОСВ задължи търговците да таксуват потребителите за опаковки за еднократна употреба, но не им даде друга алтернатива”, каза още той.
По думите му държавната продуктова такса трябва да се намали средно 10 пъти, за да доближи до цени за ЕС.
Въвеждане на депозитна система в България
По време на конференцията бе обсъден и въпросът за въвеждане на депозитната система у нас.
“Бизнесът на напитките е изправен пред много сериозно предизвикателство – въвеждане на депозитната система. Процесът се бави не защото не сме запознати и няма експертиза, а защото дейността на работната група бе прекратена от бившия министър на околната среда и водите и 10 месеца нямаше никаква дейност. След този период внезапно се появи законопроект, внесен в НС от БСП, които поиска системата да бъде управлявана от държавен оператор. Това е напълно в противоречие с регламента на отпадъци и опаковки, който следва да спазваме.”, заяви Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюз на пивоварите в България.
Тя обясни, че в ЕС функционират 18 такива системи, и с изключение на Хърватия, те се управляват от бизнеса.
“По регламент депозитната система трябва да бъде независимо дружество, което не разпределя печалба. Тези системи, отганизирани от бизнеса, трябва да бъдат разходоефективни. Инвестицията за изграждане на системата в България зависи от броя на машините, които трябва да се купят, и тези инвестиции трябва да се направят от бизнеса. Затова е логично да се управлява от бизнеса, който има най-голям интерес тази система да работи ефективно”, заяви Ивана Радомирова.
Тя подчерта, че ЕС изисква от държавите да постигнат до 90% събираемост до 2029 г. и затова трябва да се действа. Това е национален проект, който обхваща десетки бизнеси и всички граждани, както и чистотата на околната среда на България.
