За да се справи с предизвикателствата на енергийната сигурност и емисиите на парникови газове, гръцкото правителство реши да предприеме стъпка, която би предизвикала бурни реакции преди няколко години – да отвори дебата за възможността за производство на ядрена енергия в Гърция.
Дванадесет страни от ЕС имат действащи ядрени реактори: Белгия, България, Чехия, Испания, Франция, Унгария, Нидерландия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Испания, Франция, Унгария, Нидерландия, Румъния, Словения, Словакия и Швеция.
През 2024 г. атомните електроцентрали са представлявали 23,3% от общото произведено електроенергия в ЕС, според данни на Евростат, регистрирайки увеличение от 4,8% в сравнение с 2023 г.
Ядрена енергия и енергийна сигурност
Ядреният физик и президент на Института за политика „Дион“, Джордж Ласкарис, който е провел специално проучване на потенциала на Гърция за разработване на малки ядрени реактори, обясни пред Евронюз защо ядрената енергия е от съществено значение в Гърция и подчерта, че трябва да има обществена подкрепа за нея.
„Ядрената енергия е необходима по три основни причини: сигурност, сигурност, сигурност. Ядрената енергия е необходима за енергийната сигурност, за икономическата сигурност и за климатичната сигурност. Когато казваме климатична сигурност, какво имам предвид? Имам предвид, че очевидно климатът се променя. Всичко, което можем да направим, е да помогнем на Земята да не променя климата толкова бързо. Ядрената енергия предлага зелена форма на енергия и предлага атомна електроцентрала в много малко пространство. Традиционната атомна електроцентрала е с площ от един квадратен километър – в много малко пространство тя предлага огромни количества енергия“, каза той.
Що се отнася до енергийната сигурност, физикът твърди, че през последните години всички войни в Близкия изток са били за енергийни ресурси.
„За нашата страна, която внася около 80% от енергията си под формата на петрол или газ от чужбина, е изключително важно да може да бъде самодостатъчна. Именно ядрената енергия може да осигури енергийната самодостатъчност на страната“, казва Ласкарис.
Относно икономическата сигурност той казва, че всички предприятия и домакинства искат да имат контрол върху разходите за енергия.
„Енергията за индустрията е за индустрията това, което е кръвта за човека. Това е цена, която се колебае и очевидно се колебае много, когато има периоди на криза, каквито има сега. Атомната електроцентрала купува ядрено гориво на определена цена, когато бъде построена, тя може да поддържа стабилни цените на енергията както за индустрията, така и за домакинствата“, казва той.
Безопасност на ядрените реактори
Ласкарис обърна внимание и на това как гръцките граждани могат да бъдат убедени, че ядреният вариант е безопасен, когато от години им се казва, че като страна, предразположена към земетресения, Гърция не може да разполага с ядрени реактори.
„В продължение на много години е имало три до четири поколения реактори. Първите реактори, които се появиха през 1950 г. в Съединените щати, а след това в Съветския съюз и във Великобритания, бяха експериментални реактори. Второто поколение реактори, които доминираха и може би все още доминират света днес, започна в средата на 60-те години на миналия век и продължи до 1990 г. След това имахме третото поколение реактори. Системите за безопасност на реакторите обаче са се подобрили. Днес те включват пасивни системи – при случай на инцидент, дори не е необходима човешка ръка, за да спрат реактора. Той спира сам“, обяснява Ласкарис.
Той добавя, че се използват инструменти за изкуствен интелект, за да се направят реакторите безопасни.
„Дори големи екологични организации разбират, че ядрената енергия е ценна форма на енергия, чието производство се извършва по екологично чист начин. Те също са се обърнали, условно, към това да кажат „да“ на ядрената енергия“, убеден е Ласкарис.
