България е сред първите пет държави в света по стрес на работното място и риск от професионално прегаряне, показват данни на Българската стопанска камара. Почти половината от болничните се взимат именно заради това, а загубите за бизнеса надхвърлят 300 милиона евро годишно.
„Проблемите у нас са същите като по света. Те са свързани с промяната на технологиите, бизнес средата и новите изисквания към хората. Това предизвиква хроничен стрес, а прегарянето е резултат от продължителното му въздействие. Разходите и на държавата, и на работодателите средногодишно са около 300 млн. евро. И те нарастват за обезщетения поради заболявания. Но тук трябва да добавим, от гледна точка на обществото и икономиката, и обезщетения, свързани с професионални заболявания в основата на които също стои стрес. Някъде около 12 млрд. дни се губят годишно в света от болнични, свързани с бърнаута. Това съставлява около 1 трилион долара годишно разходи за намалена трудоспособност, обезщетения, което е и някъде около 1% световния брутен вътрешен продукт“, поясни Томчо Томов от Българската стопанска камара.
Най-засегнати са упражняващите професии, свързани с работа с хора и управление на емоционални конфликти, както и такива с постоянно пресиране за бързи и високи резултати. Томов посочи конкретни сектори – здравеопазването, социалните дейности, образованието, журналистиката, транспортът, услугите, системата за охрана и сигурност, съдебната система.
Според д-р Велислава Донкина бърнаутът не е заболяване, а психическо състояние, което прогресира.
„Решението е в умението на хората да се справят със стреса и в подкрепата на работодателите. Служителите трябва да се чувстват ценени, а компаниите да изградят системи за подкрепа и грижа“, заяви тя.
И подчерта, че в България липсва култура за психично здраве на работното място, а болничните често се използват и за справяне с конфликти или разрешаване на лични проблеми.
“Емоционалната система е първата, която се изтощава. Тя не успява да се справи. Първата такава защита е да ограничим комуникацията с другите хора, които ни създават този стрес. Защитавайки се по този начин, ние ограничаваме възможността да бъдем професионално ефективни. Веднага се нарушава целият производствен процес. От там нататък започват конфликти с колегите по веригата, след това с ръководството, защото нещата не вървят и от там нататък цялата организация започва да страда”, посочва психологът Велин Георгиев.
Едва 20% от работодателите у нас осъзнават нуждата от мерки, за да задържат хората
Само около 20% от работодателите у нас осъзнават, че са нужни мерки, за да съхранят и задържат хората, а щетите за България средногодишно от бърнаута възлизат на стотици милиони, сочи изследването на БСК.
Според Световната здравна организация 48% от работещите на планетата страдат от прегаряне на работното място. С косвените ефекти като демотивация, закъснения, ниска технологична дисциплина, текучество, злополуки, загубата нараства с 6-7 трилиона долара или 6% от световния БВП.
Според изследване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа икономиките в Европа губят годишно около 600 млн. евро в резултат на този проблем, а по данни на агенции по управление на човешките ресурси загубите за световната икономика годишно възлизат на над 350 млрд. долара.
Тези изчисления обхващат само загубите от болнични, но бърнаут води и до загуби на бизнес възможности, влошено здравословно състояние, професионални заболявания, увреждане на имунната система на база високия стрес. Болничните за бърнаут са два пъти по-дълги, а 40% от текучеството на кадри в компаниите се дължи на професионално прегаряне.
В същото време от гледна точка на мерките за преодоляване на бърнаут България все още е на опашката. Само около 20% от работодателите в страната започват да осъзнават, че е нужно да приложат мерки, за да съхранят и задържат хората си – не само за да избегнат текучеството на кадри, а и да запазят здравето и психичното благосъстояние на служителите си. Според Томчо Томов за преодоляване на проблема са нужни сериозни политики на ниво институции.
Европейски изследвания
За анализа си експертите от БСК са използвали резултатите от няколко европейски изследвания, сред които проучвания на EWCS/EWCTS, ESENER, OSH Pulse, които дават консистентна картина за честотата на психосоциалните рискове, връзките им с бърнаут и ефекта на организационните мерки.
„В България се наблюдава по-рядка употреба на напреднали технологии, но контролът и темповият натиск са по-силни, част от психосоциалните рискове са по-ниски, а връзката климат–психични оплаквания е по-слабо заявена. Необходими са организационни решения, като: реалистично темпо и паузи, ясни правила за наблюдение, участие на работещите, ергономия и по-широко покритие на мерките за превенция и подкрепа.
Делът на най-честите рискове в страната е по-нисък спрямо ЕС-27: времеви натиск/претоварване (41%), липса на поощрения (24%), лоша комуникация/сътрудничество (18%). Налице е „двоен сигнал“: повече биха разговаряли с ръководител (63%), но и повече се опасяват от негативен ефект върху кариерата (55%). По оплаквания: общата умора (33%) и стрес/депресия/тревожност (21%) са под средните за ЕС-27, докато главоболие/умора на очите (41%) са по-високи.
При инициативите за превенция и подкрепа България отново е под средното за ЕС-27 –информация/обучение 48%, консултации със служителите 32%, достъп до консултиране/психологическа подкрепа 26%“, е обобщението в доклада на OSH Pulse25 за страната ни.
В проучването „Здравословен живот – желан от мнозина, живян само от половината европейци“ на STADA Arzneimittel AG извадката за България включва 1000 респонденти. 92% от анкетираните се интересуват от здравословен начин на живот, но само 40% живеят здравословно. 65% оценяват физическото си здраве като „добро/много добро“ при 56% средно за Европа. Основните пречки са липса на мотивация (39%), време (39%) и финансови причини (28%). Най-силното положително влияние идва от семейството (60%), партньора (56%) и приятелите (44%). Половината (52%) заявяват желание да се откажат от вредни навици (49% средно за Европа).
Сред нездравословните навици най-чести са пиене на кафе/енергийни напитки (86%) „за да се чувстват по-щастливи“; тютюнопушенето (47% – най-висок дял сред европейските държави) като начин за справяне със стреса, и употребата на алкохол (40%), предимно за релакс/по-добър сън. При младите (18-25 г.) употребата на алкохол е по-ниска, но пушенето остава високо (44% при 28% средно за Европа). Стресът е основна пречка за промяна – 45% посочват нужда от по-малко стрес на работа, 49% – по-малко стрес вкъщи; 36% търсят подкрепа от близки и приятели, а едва 9% биха потърсили професионална помощ.
Страната ни е сред държавите с по-висока самооценка за психично здраве – 80% от българите го определят като „добро“ (64% средно за Европа), втора позиция след Румъния (84%), заедно със Сърбия и Швейцария (по 74%). На практика обаче подкрепа за подобряване или поддържане на психичното здраве се търси рядко – 11% търсят помощ активно (17% средно за Европа), 86% не търсят. Основните причини за това са скептицизъм към ефективността (38%), цена (20%), емоционално изтощение (14%); за 6% търсенето на помощ е стигматизирано и 6% посочват липса на семейна подкрепа. За сметка на това 56% разчитат на самостоятелни стратегии за справяне – лична грижа и индивидуална устойчивост.
Три симптома за бърнаут
Три са ключовите симптоми на професионалното прегаряне. Първият е свързан с емоционално изчерпване, при което човек вече не желае да общува с други хора, иска му се да избяга от всички и всичко, пренасища се от общуване и взаимодействие, стреми се да подбира хората, с които общува, по-формален е във взаимоотношенията си с тях, не изпитва емпатия.
Вторият аспект е намаляване на личната работоспособност и производителност – тук първо настъпва разочарование от целите, които има и реалността, в която се реализира. Човек започва постепенно да се затваря, да се отдръпва от ценностите, условията в работа, става деангажиран и демотивиран, намаляват възможностите му да се концентрира в работата, допуска грешки, скъсва се ценностната му връзка с работата.
Третият аспект е дехуманизацията и деперсонализацията – човек губи вяра в себе си и в другите хора, става подозрителен, понякога циничен във взаимоотношенията си, често попада в конфликти, понякога става агресивен, пренася проблемите в личния си живот, отдръпва се от близките си.
Какви са причините за бърнаут?
Три са основните фактори, които водят до професионално прегаряне. Първият е свързан с личността на човека. Жертви на бърнаут стават способни, квалифицирани, интелигентни хора – те си поставят много високи цели, които невинаги могат да постигнат. Това са перфекционисти, които искат да са водещи в работата си. Застрашени от професионално прегаряне са и хората, които отдават голямо значение на външната оценка и отношение към работата им, както и емоционално лабилни хора със завишени критерии за самоконтрол.
Втората група фактори са свързани с упражняваната професия – професии в сферата на здравеопазването, образованието, силовите, съдебните ведомства, маркетинг, продажби са по-стресови от останалите. На висок стрес са подложени и ръководителите на различни нива.
„Особеностите на професията, които най-силно въздействат на бърнаут, са свързани с постоянна необходимост от контакти в сложни емоционални ситуации, натиск за постигане на резултати, например в продажбите и маркетинга, където възнаграждението зависи от постигнатото. По-застрашени от професионално прегаряне са и служителите с професии, свързани с изпълнението на сложни задачи или със сериозни последици при грешка“, посочва Томов.
Третият фактор, който предизвиква бърнаут, е разминаването между представите за организацията и обстановката, в която попада служителят – претоварване, преумора, извънреден труд, кратки срокове, лош стил на управление, конфликти във взаимоотношенията, несправедливо възнаграждение, липса на възможности за кариерно развитие.
Как да предотвратим бърнаут?
„Професионалното прегаряне е коварен синдром, който се развива бавно и постепенно, в началото хората не обръщат внимание на симптомите. За да предотвратим бърнаут, е нужно да внимаваме за психическото си здраве, да водим здравословен начин на живот, да балансираме между работа и личен живот, да внимаваме какви приоритети си поставяме. Нужно е да умеем да отказваме задачи, които не влизат в ангажименитите ни или ни натоварват допълнително, да управляваме времето си, да разбираме себе си и чувствата си, отбеляза още той. В България обаче все още няма достатъчно развита култура за опазване на психичното здраве“, посочва Томов.
Като добра превантивна мярка той посочва разработването на фирмена програма за подкрепа на психичното здраве, съобразена с ресурсите на компанията. В световната практика това включва вътрешни психологически услуги, ментален коучинг, програми за психическа устойчивост и дори доброволчески инициативи, при които служители подкрепят свои колеги.
