„Интегрирана хоризонтална програма „ЕНЕРГЕТИКА+“ бе представена от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) по време на обществена дискусия в Международен център „УниКредит Булбанк“ в гр. София. Разработката включва 25 групи мерки и политики, насочени към ускоряване на икономическото развитие, повишаване на заетостта и гарантиране на енергийната и националната сигурност на България.
По време на дискусията бяха разгледани стратегически въпроси, свързани с бъдещето на сектора, баланса между зеления преход и индустриалната конкурентоспособност, както и необходимите нормативни и структурни промени. Паралелно бяха оценени възможностите за постигане на синергия с други икономически отрасли за стимулиране на инвестициите и реализиране на дълго отлагани реформи – горско стопанство, земеделие, оранжерийно стопанство, напоителни системи, корабоплаване по река Дунав и др. Програмата поставя акцент върху повече социална справедливост, предвидимост на регулаторната среда и запазване на стратегическата стабилност на енергийната система.
Приоритети за развитие на българската енергетика
Авторите на програмата предлагат 25 мерки, които считат за неотложни за актуализацията на националните приоритети в областта на енергетиката. Сред тях са:
- Да се направят разчети за необходимостта и обема от базова електроенергия в краткосрочен и дългосрочен план;
- Да се разработи дългосрочен баланс на енергийната система, като се запазят в максимална степен работещите въглищни блокове, като доказано необходими за покриване нуждите от базова електроенергия в страната и региона;
- Да се изготви функционална оценка и актуализиране приоритетите в развитието на българската газопреносна система, в контекста на предстоящия от 2027 г. добив на природен газ от румънските находища в Черно море, очакваните позитивни резултати от проучванията за нефт и природен газ в българската акватория в Черно море (блок „Хан Аспарух“) , възстановяване на украинската газопреносна система след прекратяване на войната в страната и други фактори на влияние;
- Модернизиране и разширяване на видовете технологии приложими в топлофикационните услуги, включително използване на отпадна топлина, био-горива, произведени от отпадна земеделска биомаса и ВЕИ, приложение на топлинни акумулатори;
- Изграждане на нови или възстановяване на стари поливни системи от река Дунав, захранвани от малки локални помпени станции използващи ВЕИ или био-горива (местно производство) като синергия с енергийното развитие;
- Дефиниране на нови енергийни инициативи съобразени с динамичното развитие на енергийните пазари в Европа и повишаване на капацитета на междусистемните връзки на базата на националните интереси на страната;
- Ускоряване на инвестиционните проекти за повишаване степента на свързаност на регионалните преносни мрежи и в електроразпределителните мрежи с акцент изграждане на развита мрежа от зарядни станции за електромобили, гарантиране качеството на електроснабдяване и дигитализация на мрежите;
- Приемане на нови законодателни мерки за укрепване и гарантиране на независимостта на регулаторния орган в енергетиката – КЕВР;
- Разработване на актуализирана нормативна база, включваща нова по-логично структурирана и достъпна редакция на Закона за енергетиката интегриращ всички законодателни норми в енергетиката.
Ядрена енергетика
Програмата настоява също така за интензивно развитие на ядрената енергетика, като надежден нискоемисионен източник. Тук авторите на „ЕНЕРГЕТИКА+“ препоръчват няколко действия:
- Изграждане на планираните нови мощности на 7 и 8 блок на АЕЦ “Козлодуй“ на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ като проект с най-висок приоритет на българската енергетика;
- Ускоряване на дейностите по подготовка и реализация на проекта за изграждане на Национално хранилище за окончателно депониране на високоактивни РАО и отработило гориво;
- Преоценка на възможностите за реализиране на проекта на АЕЦ “Белене“ като преформатиран европейски инвестиционен проект;
- Активизиране в посока приложението на ММР, като технология за целеви индустриални и регионални нужди.
„В случая е необходимо държавата да насърчава реализирането на такива стратегически енергийни проекти чрез различни механизми, включително дългосрочни договори за изкупуване на енергията, конкурентни пазарни процедури и механизми за управление на ценовия риск, съвместими с правото на Европейския съюз в областта на държавните помощи“, се посочва още в програмата.
